Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 38 от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗДС).
Образувано е по жалба на П.А, от [населено място], [улица], с настоящ адрес [населено място], [жилищен адрес] против решение № 527 от 26.07.2018г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала Хемус“ – участък от км 310+940 (пътен възел Буховци при пресичане с път ІІІ-5102) до км 327+260 ( началото на пътен възел Белокопитово), участък от км 310+940 до км 317+360 и от км318 +820 до км 327 + 260, на територията на община Т., област Т. и община Ш., област Ш. въз основа на влязъл в сила парцеларен план, одобрен със заповед от 26.02.2018 г. на зам-. министъра на регионалното развитие и благоустройството в частта за имот с идентификатор 07154.6.13 в землището на [населено място].
В жалбата се твърди, че определената оценка за отчуждените имоти е незаконосъобразна като занижена. Моли решението да бъде отменено, а определеното обезщетение-завишено.
Ответникът по жалбата Министерскит съвет на Р. Б чрез своя представителн намира жалбата за неоснователна.
Заинтересуваните страни министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финасиите и Агенция "Пътна инфраструктура" чрез пълномощниците застъпват становище за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С решение №527 от 26.07.2018г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала Хемус“ – участък от км 310+940 (пътен възел Буховци при пресичане с път ІІІ-5102) до км 327+260 ( началото на пътен възел Белокопитово), участък от км 310+940 до км 317+360 и от км318 +820 до км 327 + 260, на територията на община Т., област Т. и община Ш., област Ш. въз основа на влязъл в сила парцеларен план, одобрен със заповед от 26.02.2018 г. на зам.-министъра на регионалното развитие и благоустройството е отчужден имот с идентификатор 07154.6.13 в землището на [населено място]. Процесният имот е собственост на жалбоподателката. Поради това за нея е налице правен от обжалване интерес, като жалбата е подадена в срок, видно от приложеното известие за доставяне за съобщаване на решението. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна:
Обжалваното решение на Министерския съвет на Р. Б е издадено при спазване на материалноправните и процесуалноправните изисквания на закона. Наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин е установена с влязъл в сила подробен устройствен план - парцеларен план, одобрен със заповед от 26.02.2018 г. на зам-. министъра на регионалното развитие и благоустройството, с което са изпълнени изискванията на чл. 33, ал. 2 ЗДС.
Представените в административната преписка доказателства установяват, че е изпълнена изцяло предвидената в чл. 34а и чл. 34б ЗДС процедура по издаване на решението на Министерския съвет на РБ. То съдържа всички реквизити по чл. 34 б ЗДС, като е посочена нуждата, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собственика на имотите. Отчуждени са имоти, собственост на жалбоподателката, като стойността на обезщетението е определена по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС в размер на 564 лв. Назначената по делото с определение от 21.09. 2018 г. съдебно-икономическа експертиза не е изготвена поради невнесен депозит за изготвянето й. По делото други доказателства за размер на обезщетението, различен от определения, не са представени. Настоящият съдебен състав намира, че размерът на обезщетение е съобразен с предназначението на имота и в този смисъл така определения размер на обзещетение е равностоен по смисъла на чл. 32, ал. 1 ЗДС.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че възражението на П.А относно определената цена за отчуждените й имоти, засегнати от решението на Министерския съвет, е останало недоказано. Решението в обжалваната му част е валиден и законосъобразен административен акт, а жалбата срещу него-неоснователна.
С оглед изхода на спора на ответника Министерския съвет на Р. Б, както и на една от заинтересованите страни следва да бъдат присъдени претендираните разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 /сто/ лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК.
Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.А, от [населено място], [улица], с настоящ адрес [населено място], [жилищен адрес] против решение № 527 от 26.07.2018г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала Хемус“ – участък от км 310+940 (пътен възел Буховци при пресичане с път ІІІ-5102) до км 327+260 ( началото на пътен възел Белокопитово), участък от км 310+940 до км 317+360 и от км318 +820 до км 327 + 260, на територията на община Т., област Т. и община Ш., област Ш. в частта за отчуждаването на имот с идентификатор 07154.6.13 в землището на [населено място].
ОСЪЖДА П.А, от [населено място] да заплати на Министерския съвет на Р. Б и на Министерството на регионалното развитие и благоустройство направените по делото разноски в размер на по 100 /сто/ лв. Решението е окончателно.