Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел "Спортен клуб Арена спорт", със седалище и адрес на управление гр. П., чрез адв.. И, против решение № 1356/15.06.2018 г., постановено по адм. дело № 1255/2018 г. на Административен съд - Пловдив. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се мотивите на съда, че наемното правоотношение е било прекратено законосъобразно, като се твърди, че влязлото в сила решение №362/06.02.2017г. по гр. д.№7402/2016г. по описа на Пловдивски районен съд, сочи на недължимост на разходи за ел. и вода за обекта за описаният в предизвестието период, на което обстоятелство кмета позовава основанието за прекратяване на наемното правоотношение. Касаторът счита, че не са налице предпоставките на чл. 65 от ЗОС за издаване на процесната заповед и иска решението да бъде отменено, ведно със законните последици.
Ответникът по жалбата - кмет на О. П, в писмено възражение по жалбата, излага доводи за нейната неоснователност и моли за потвърждаване на решението.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави без уважение, а обжалваното решение – в сила като обосновано и законосъобразно.
Върховният административен съд, второ отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящият касатор срещу заповед № 16 ОА 1812/20.07.2016г. на кмета на О. П, издадена от зам. кмета Петков по силата на заповед за заместване №160А 1784/20.07.2016г., с която на основание чл. 65, ал. 1 ЗОС е разпоредено да се изземе от жалбоподателя недвижим имот - публична общинска собственост, находящ се в гр. П., район „Западен“, представляващ част от многофункционална сграда с идентификатор 56784.514.239.1 по КК и КР на гр. П. - зала за джудо и треньорска стая, разположени на първи етаж от сградата, 4 бр. съблекални в приземния етаж от сградата и треньорска стая на втори етаж, с обща площ от 240 кв. м., като е даден 7-модневен срок за доброволно изпълнение, а при липса на такова е насрочено принудително изпълнение на 01.08.2016г. в 10 часа „и всеки следващ тази дата ден до окончателното й изпълнение“ със съдействието на органите на Полицията. Прието е, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган в предписаната от закона форма, при правилно прилагане на материалния закон и спазване на процесуалните правила. Съобразено е, че е представена заповед № 16ОА 1784/20.07.2016г. на кмета на О. П за заместване от издателя на заповедта, поради което е налице валиден административен акт. Законосъобразността на заповедта е мотивирана с наличие на основанията по чл. 65, ал. 1 ЗОС, на което правно основание е издадена заповедта – имота се държи без правно основание, тъй като договора за наем № 13 ДГ 951/24.07.2013г. е прекратен с надлежно връчено по реда на чл. 61 АПК едномесечно предизвестие, считано от 19.06.2016 г.
Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано.
Установената в хода на административното производство фактическа обстановка, залегнала в мотивите на процесната заповед не е оборена от оспорващия с доказателства в съдебната фаза. Безспорно е по делото, че процесният имот е публична общинска собственост /АОС№ 985 от 20.03.2012г. на район ,,3ападен", община П./, предоставен на оспорващото дружество под наем със срочен договор / договора за наем № 13 ДГ 951/24.07.2013г./, като тези облигационни отношения са прекратени в съответствие с предизвестие / изх.№ 16 КЛ 232/ 20.04.2016г. от О. П/, като на основание чл. 61, ал.З от АПК писмото е оповестено, чрез публикация в интернет страницата на О. П и поставяне на информационното табло в сградата на община П. – на две места пл.“Централен“ №1 и пл. С. С“ №1. Съобщения са залепени и на адреса на процесния общински обект и на вписания такъв в търговския регистър за жалбоподателя, видно от обявление с изх.№ 16 КЛ232/19.05.2016г. Визираното в предизвестието основание е свързано с клаузата по т. 19.2 от договора „поради неплащане на консумативните разноски за повече от един месец“- незаплатените разходи за електроенергия са описани по размер / 1 172.45 лв./ и период / за три месеца, считано от месец декември 2015 г./,както и тези за вода - в размер на 63.93 лв. за три месеца, считано от м. 01.2016 г. Надлежното връчване на предизвестието не е оспорено пред административният съд и се потвърждава от приложените по административната преписка документи. Следователно, както правилно е прието от административният съд, наемното правоотношение по договор рег. № 13ДГ951/24.07.2013г. е прекратено надлежно, считано от 19.06.2016г., с изтичане на едномесечния срок по отправеното предизвестие и към момента на издаване на оспорената заповед / 20.07.2016 г./, разпореденият за изземване имот се ползва без правно основание. Следователно са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 65, ал. 1 от ЗОС, поради което заповедта се явява издадена в съответствие с материалния закон и е законосъобразна.
Неоснователно е позоваването в касационната жалба на нарушения на чл. 268, чл. 272 и чл. 271 от АПК, тъй като тези норми касаят изпълнителното производство по гл. 17 от АПК.
Неотносими са и доводите, свързани с представеното решение №362/06.02.2017г. по гр. д.№7402/2016г. на Пловдивски районен съд, тъй като те нямат сила на присъдено нещо по отношение прекратяването на наемното правоотношение – уваженият иск е с правно основание чл. 55 ЗЗД. Освен това предмет на иска са фактури за консумативи за процесния общински обект, които са само частично идентични на визираните в приложената справка изх.№16 ВК 544/25.03.2016г. за задълженията на Сдружение с нестопанска цел "Спортен клуб Арена спорт" за процесният общински обект –касаят разходи за ток и вода в размер на 1 452.93 лв. за период от 31.01.2016 г. до 06.04.2016 г.,като задълженията за ел. енергия по фактура от 31.12.2015г. и тези за вода по фактури от 07.01 и 09.03.2016г. са извън обхвана на производството гр. д.№7402/2016г. по описа на Пловдивски районен съд, т. е. не игнорират основанието по т. 19.2 от договора за наем за прекратяването му с едномесечно предизвестие от наемодателя преди изтичане на срока.
С оглед на горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1356/15.06.2018 г., постановено по адм. дело № 1255/2018 г. на Административен съд - Пловдив. Решението е окончателно.