Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция „Южна морска“ (правоприемник на началника на М. Б) към Агенция „Митници“, чрез ст. юрк. М.Л против решение № 1258 от 25.06.2018 г. на Административен съд – Бургас, постановено по адм. дело № 2790/2017 г., с което е отменено решение № 32-223560/11.08.2017 г. на началника на М. Б (към настоящия момент директора на Териториална дирекция „Южна морска“ към Агенция „Митници“), с което са определени дължими от „Сами МСД“ ЕООД публични вземания по митническа декларация № 17BG001007H0028220/22.06.2017г. за ДДС в размер на 11 384, 04 лева, ведно с лихва за забава върху и над размера на ДДС, считано датата на възникване на задължението за ДДС – 22.06.2017г., до датата на уведомяването и М. Б е осъдена да заплати на „Сами МСД“ ЕООД сумата в размер на 1550 лева, представляваща разноски по делото.

Изложени са доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон и необоснован – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че при издаване на оспорения административен акт е приложено решение на Съда на ЕС по дело С- 291/15 и е извършил сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, каквото условие е въведено в цитираното решение. На това основание счита, че е установил неприложимост на митническата стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., т. е. на договорната стойност на стоката – хартия за цигарени филтри и законосъобразно е определил митническите стойност по метода предвиден в чл. 74, параграф 2, буква „б“ от същия регламент. Иска отмяна на първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – „Сами МСД“ ЕООД, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за...