Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „КДЖ 2013“ ЕООД против решение № 1655 от 01.08.2018 г., постановено по адм. д. № 3064/2017 г. по описа на Административен съд гр. В.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – зам. кметът на О. В не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. В. отхвърля жалбата на „КДЖ 2013“ ЕООД против заповед № 268/13.09.2017 г. на зам. кмета на О. В, с която е отказано одобряване на ПУП – ПРЗ за кв. 33 и улична регулация от о. т. 1796 до о. т. 110 по плана на гр. В., представляващ изменение на заповед № 130/06.07.1983 г. на председателя на ИК на ГНС Варна и заповед № Г-91/03.12.2010 г. на зам. кмета на О. В.

Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.

Незаконосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон.

От събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключенията на назначените по делото съдебно – технически експертизи, неоспорени от страните, по несъмнен начин е установено, че имотът на жалбоподателя с идентификатор 10135.2553.779 е нанесен в кадастралния план през 2007 г., а впоследствие и в одобрената кадастрална карта и като собственик е вписан праводателя на жалбоподателя. Съгласно ЗРП от 1983 г. УПИ І в посочения квартал е предназначен за училище. Със заповед от 03.12.2010 г. на зам. кмета на О. В е одобрен ПУП – ПРЗ в частта УПИ ІІ за училище, като за част от бившия УПИ І за училище се обособява посоченото УПИ, а останалата част от УПИ І е част от ПИ с идентификатор 10135.2553.779, изключена е от УПИ ІІ, но предназначението остава „за училище“ и за посочения имот е отказано одобряване на ПУП.Стелно по силата на заповедта от 03.12.2010 г., влязла в сила, прилежащата територия на училището се ограничава в УПИ ІІ – „за училище“, а в УПИ І остава част от ПИ с идентификатор 10135.2553.779 и предназначението му „ за училище“ не се променя. ПРЗ по отношение на УПИ ІІ -247 за училище е приложен, а УПИ І, чието предназначение остава за училище, но е собственост на жалбоподателя не е отчужден в законоустановения срок. С посочената заповед е отказано одобряване на ПУП - ПРЗ за УПИ ІІІ -779. Установено е, че част от имота, попада под улица съобразно ЗРП от 1983 г., по отношение на която регулацията не е приложена и срокът за отчуждаване е изтекъл. По отношение на УПИ ІV-248, 250, 251, 252 – „за жилищно строителство, гаражи и озеленяване“ е приложен планът за застрояване. Дружеството иска изменение на действащия ЗРП на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ, за наличието на което в административната преписка са налице доказателства, но в нарушение на чл. 35 АПК административният орган не обсъжда нито искането на жалбоподателя, нито приложените по делото доказателства, установяващи наличието на чл. 134, ал. 2, т. 1 вр. чл. 208 ЗУТ. Посоченото нарушение е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед, тъй като при осъществяване на хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ е приложимо изключението, визирано в чл. 134, ал. 8 ЗУТ (в редакцията й към датата на издаване на оспорената заповед), при което не се изисква съгласие на министъра на образованието и науката.

Неправилен е изводът на съда, че в случая правилно е отказано одобряване на ПУП – ПРЗ, в частта относно застрояването, тъй като не са спазени изискванията на чл. 22, ал. 5. Съгласно чл. 22, ал. 4 от ЗУТ ново строителство в съществуващите жилищни комплекси се предвижда въз основа на план за регулация и застрояване за преструктуриране. От заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорена от страните, се установява, че са спазени изискванията на чл. 19 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, а правилото на чл. 21, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 от Наредбата, регламентира, че урегулираните имоти за ново жилищно строителство по ал. 1, т. 2 се застрояват съгласно нормативите по чл. 19, ал. 1. В оспорения пред първоинстанционния съд административен акт е прието нарушение на нормата на чл. 22, ал. 5, съгласно която проектите по ал. 4 не могат да надвишават показателите на плана, по който са създадени жилищните комплекси, но в случая по делото не са ангажирани доказателства, установяващи какви са били показателите, по които е създаден жилищен комплекс, за да се направи извод за нарушение на чл. 22, ал. 5 ЗУТ. Не са налице и доказателства, установяващи останалите нарушения на чл. 22 ЗУТ, които бланкетно са изброени в оспорената заповед, без да са описани конкретните нарушения в отказания за одобряване ПРЗ. Посочените пропуски в оспорената заповед представляват и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като накърняват правото на защита на жалбоподателя.

Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд относно останалите нарушения в обжалваната заповед, обосноваващи нейната незаконосъобразност, поради което същите не следва да се повтарят.

С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което обжалваната заповед да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне.

Предвид изхода на делото следва да се осъди О. В да заплати на „КДЖ 2013“ ЕООД сумата 1490 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 50 лв., заплатена държавна такса и 1440 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1655 от 01.08.2018 г., постановено по адм. д. № 3064/2017 г. по описа на Административен съд гр. В. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ заповед № 268/13.09.2017 г. на зам. кмета на О. В, с която е отказано одобряване на ПУП – ПРЗ за кв. 33 и улична регулация от о. т. 1796 до о. т. 110 по плана на гр. В., представляващ изменение на заповед № 130/06.07.1983 г. на председателя на ИК на ГНС Варна и заповед № Г-91/03.12.2010 г. на зам. кмета на О. В.

ВРЪЩА преписката на зам. кмета на О. В за ново произнасяне.

ОСЪЖДА О. В да заплати на „КДЖ 2013“ ЕООД сумата 1490 лв., (хиляда четиристотин и деветдесет лева), представляваща направени по делото разноски. Решението не подлежи на обжалване.