Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Р.К против решение № 1561 от 02. 08. 2018 г. по адм. дело № 3497/ 2017 г. на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 8 –Z-1427/ 23.11.2017 г., издадена от кмета на община С., с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ „едноетажна постройка – баня“, изграден в УПИ VII-677, кв. 57 по плана на гр. С. и е осъдена да заплати разноски. Жалбоподателката поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като строежът попада в хипотезата на §127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ и като търпим не подлежи на премахване. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – кметът на община С. оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения:

Решението на Административен съд – Бургас е постановено в противоречие с материалния закон.

Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен съгласно чл. 225а, ал. 1 Закона на устройство на територията (ЗУТ) орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с изискванията за форма. Заповедта е писмена и е издадена след съставен по реда на чл. 223,...