Производството е по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 65 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗОС).

Образувано е по касационна жалба на Н.И от [населено място], чрез процесуалния й представител, срещу решение № 4586 от 05.07.2018г., постановено по адм. дело № 8093/2017г. по описа на Административен съд София – град, 39 състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № РКП17 – РД48 - 32 от 16.06.2017г. на Кмета на Столична община – район „Красна поляна“, с която на основание чл. 65 ал. 2 от ЗОС е наредено изземване от жалбоподателката и членовете на домакинството й на общинско жилище, находящо се в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] тъй като се държи без правно основание.

С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона. Твърди, че не са били налице предпоставките за изземване на общинското жилище, тъй като не е бил коректно прекратен наемният й договор, т. е. че жилището се държи на годно правно основание. Иска оспореното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта.

Ответникът кметът на СО – район „Красна поляна“ изразява становище за неоснователност на касационната жалба и иска съдът да я отхвърли като неоснователна. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна

За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че с влязла в сила заповед № РКП17 – РД56 - 139 от 12.05.2017г. на кмета на СО - район "Красна поляна", е прекратен сключеният договор за наем за общинското жилище, в което е била настанена жалбоподателката,...