Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от "У. Б" АД, със седалище и адрес на управление гр. С., пл. "С. Н" № 7, чрез пълномощника адв. В.В, преупълномощен от адв. Д.Д, против решение № 5317 от 28.08.2017 г., постановено по адм. дело № 315/2017 г., на Административен съд - София-град (АССГ), Второ отделение, 29 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № М-159/2016 г. от 21.12.2016 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията).
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното съдебно решение, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е взел предвид правомощието на КЗЛД за предоставяне на лични данни по чл. 106, ал. 1, т. 3 от ЗГР (ЗАКОН ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ) (ЗГР), като от посочената възможност дружеството има право да се възползва като кредитор и за което категорично е установил наличие на правен интерес. Е. от правните възможности за кредитора да реализира правата си по съдебен ред е тази за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 и сл. от ГПК. За целта следва да разполага с данните на лицата, законни наследници на починалия ипотекарен длъжник, за да може в производството да посочи точно пасивно легитимираната страна/страни, като с оглед формалния характер на заповедното производство няма възможност да поправя допълнително нередовности в подаденото заявление. Вместо да се обсъдят предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 3 от ЗГР за издаване на исканото разрешение, съдът е посочил други правни способи за защита на правата на дружеството. КЗЛД се е произнасяла като е издавала подобни разрешения, като в случая не са налице причини за различния начин на произнасяне...