Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) /ЗОДОВ/.
Образувано е по касационна жалба на А.К, подадена чрез адв. В.С против решение № 1742 от 26.10.2017 г., постановено по адм. д. № 1767/2017 г. по описа на Административен съд - гр. Б., в частта му, с която са отхвърлени исковете против О. Б за обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № НП-4484/17.04.2015 г., издадено от заместник-кмета на община Б., за разликата от 300 лв. до пълния претендиран размер от 800 лв. и в частта, в която е отхвърлен искът срещу общината за сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отмененото наказателно постановление. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Касаторът А.К чрез процесуалния си представител твърди, че решението в обжалваната му част е недопустимо и неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон, поради което иска отмяната му и пълно уважаване на исковете. Твърди, че е необосновано намаляването на обезщетението за имуществени вреди, тъй като фактическата и правна сложност на административно-наказателното дело е висока и тъй като това е недопустимо в производството по иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ. Заявява, че неправилно в диспозитива по отношение на имуществените вреди е посочено, че отхвърля за сумата над 300 лв. до пълния предявен размер от 800 лв., защото търсената сума като обезвреда е 500 лв. Поддържа, че са претърпени и неимуществени вреди от отмененото НП. Претендира разноски.
Ответната страна – О. Б, не взема становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището...