Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на управителя на Национален осигурителен институт (НОИ) гр. С. против Решение № 4926 / 19.07.2018 г., постановено по адм. дело № 7786 / 2016 г. по описа на Административен съд София – град. По подробно изложени съображения за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и предл. трето АПК, жалбоподателят моли за отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата на П.П против Решение № 48 / 21.08.2014 г. на управителя на НОИ.
Ответникът – П.П чрез упълномощен процесуален представител, оспорва подадената жалба и моли да се остави без уважение като неоснователна.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и при извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
П. Аивен съд София – град се обжалва Решение № 48 / 21.08.2014 г. издадено от управителя на НОИ, с което е отхвърлена жалбата на П.П, с посочен адрес в Австрия, срещу Разпореждане №[номер], с изх. № 94П1 – 834 – 1 / 14.07.2014 г., издадено от длъжностно лице в Дирекция „Европейски регламенти и международни договори” при НОИ. Решението предмет на съдебен контрол от Върховния административен съд е постановено в производството по чл. 226 АПК, след отмяна на предходно Решение № 3151 / 07.05.2015 г., постановено по адм. дело № 9210 / 2014 г. на Административен съд – София град, с Решение № 9076 / 21.07.2016 г., постановено по адм. дело № 8673 / 2015 г. по описа на Върховен административен съд, шесто отделение. С обжалваното пред настоящия касационен състав Решение № 4926 / 19.07.2018 г. по адм. дело № 7786 / 2016 г., Административен съд София – град е отменил посоченото по – горе решение на управителя на НОИ и потвърденото с него разпореждане на длъжностно лице в Дирекция „Европейски регламенти и международни договори” при НОИ, както и е изпратил делото на това длъжностно лице, със задължение в 14 - дневен срок от получаване на преписката да издаде ново разпореждане, като съобрази указанията, дадени със съдебното решение.
За да достигне до извод за незаконосъобразност на административния акт, съдът е приел за установени от фактическа страна, следните обстоятелства:
П.П е сезирал българския Национален осигурителен институт с искане за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, чрез осигурителния орган на Австрия. Молбата му е подадена на 30.11.2012 г. и е обективирана във формуляр Е 204 АТ (проучване на молба за пенсия за инвалидност) от 07.12.2012 година, регистрирана в НОИ с вх. № 94П1 – 834 - 1 / 09.01.2013 година. От съдържанието й е видно (лист 107 от адм. дело № 9210 / 2014 г. на Административен съд – София град), че Петров е упражнявал доходоносна трудова дейност като наето лице до 31.12.2011 година. В графа 9 на формуляра лицето декларира, че получава парично обезщетение за неработоспособност въз основа на осигуряване по болест и е подало молба за обезщетение за инвалидност. В графа 16 е записано от Петров, че има основания за приспадане на надплатената сума съгласно чл. 111 от Регламент 574 /72.
Формуляр Е 205 АТ в превод и на български език (лист 139 и 140 от адм. дело № 9210 / 2014 г. на Административен съд – София град) представлява удостоверение за осигурителни периоди в Австрия, като в графа 8 са посочени завършените осигурителни периоди, както и тези, които са приравнени на осигурителни. Според формуляра общият сбор на осигурителните и приравнените на осигурителни периоди в Австрия, по българското законодателство възлиза на 238 месеца. Представя се също и формуляр Е001, който е подаден от лицето на осн. чл. 84 от Регламент 1408 / 71 (сега отм. ), тъй като с него страната иска да й бъде предоставена информация относно нейна предходна молба с дата 07.05.2013 година.
Със заповед № 719 / 18.09.1992 г. на министъра на транспорта и на основание Наредба за трудовоправното положение на задграничните служители, приета с Постановление № 60 на МС от 23.10.1980 г. и щатното разписание на задграничните фирми с българско участие на „Сомат” АД за 1992 г., П.П е преназначен на длъжност „Ръководител транспортно бюро първа категория” на Терминала във Виена – Австрия. С анекс от 10.01.2000 г. към личен трудов договор от 27.05.1996 г. (лист 24 от адм. дело № 7786 / 2016 г. по описа на АССГ), трудовото правоотношение на Петров е продължено с 6 месеца.
С Разпореждане № 5 от 03.07.2014 г. (съответно посочено като Разпореждане №[номер], с изх. № 94П1 – 834 – 1 / 14.07.2014 г.,) длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е отпуснало на Петров лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като е приело, че до датата на инвалидизиране (18.02.2014 г.), установена с решение на Националната експертна лекарска комисия (лист 73 от адм. дело № 9210 / 2014 г. на Административен съд – София град) и 62 % трайно намалена работоспособност, П.П има 19 г. 11 м. и 1 д. осигурителен стаж в България, съответно 19 г. и 10 м. осигурителен стаж в Австрия, от които за 6 г. и 1 м. се дублират. При определяне размера на пенсията длъжностното лице е изчислило индивидуалния коефициент за лицето, като е взело предвид осигурителния доход за посочените три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. (от 01.10.1989 г. до 30.09.1992 г.) и осигурителния доход на Петров след тази дата (от 01.01.1997 г. до 31.12.1998 г.). В разпореждането изрично е записано, че пенсията се определя в размер само за българския стаж, като по – благоприятен. При преценка правото на пенсия, този осигурителен стаж е зачетен като български и е намален от размера на австрийския осигурителен стаж, последният изчислен на 13 г. и 09 месеца.
В развилото се административно производство Петров е оспорил разпореждането в частта, в която при определянето на индивидуалния му коефициент, е взет предвид осигурителен доход от 01.01.1997 г. до 31.12.1998 г. и е направил искане размерът на личната му пенсия за инвалидност поради общо заболяване в България, да бъде определен само въз основа на осигурителния му доход за посочените от него три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. (от 01.10.1989 г. до 30.09.1992 г.). За това време той е работил в Австрия, осигурявал се е по австрийското право и иска този период на положен труд в Австрия, да послужи като база за определяне на индивидуалния коефициент при изчисление на пенсията за инвалидност поради общо заболяване.
С Решение № 48 от 21.08.2014 г. управителят на НОИ е отхвърлил жалбата на П.П и е потвърдил Разпореждане № 5 от 03.07.2014 година. При мотивиране на административния акт управителят на НОИ се позовава на данните посочени в Удостоверение обр. УП - 2 изх. № 607 от 19.12.2009 г. (лист 41 и 42 по адм. дело № 9210 / 2014 г. на Административен съд – София град ) и писмо изх. № 92 – 00 - 410 / 06.06.2013 на „Сомат” АД. На основание тези документи дружеството е потвърдило данните в издаденото УП – 2 № 607 / 19.12.2009 г., като за периода 01.01. 1997 г. – 31.12.1998 г. осигурителният доход на Петров е 1021770 лева. Съответно за периода от 30.09.1992 г. до 31.12.1998 г. на лицето са внесени дължимите осигурителни вноски, а за периода от 01.01.1999 г. до 30.06.2000 г. не са изплащани заплати и не са внасяни осигуровки. Ръководителят на „Сомат” АД прилага към писмото нов образец на УПИ - 3 № 354 / 06.06.2013 г., който анулира записа в трудовата книжка за периода от 25.08.1983 г. до 30.09.1992 година.
С удостоверение обр. УП-3 изх. № 354 от 06.06.2013 г. е посочено, че Петров е прослужил на длъжността „Ръководител транспортно бюро - Виена” 6 г. 3 м. и 1 д. за времето от 30.09.1992 г. до 31.12.1998 година. По делото пред административния съд е прието копие от трудова книжка № 155 на Петров, която удостоверява прослужено време в „Сомат“ съответно от 01.08.1983 г. до 30.06.2000 г., от което през периода 30.09.1992 г. – 30.06.2000 г. на длъжност - „Ръководител на транспортното бюро“ във Виена, Австрия.
Административен съд София – град е изслушал и съответно кредитирал основно и допълнително заключение, на допуснатата пред него съдебно – счетоводна експертиза. На основание проверените документи и книжа вещото лице Тодорова е изложила обосновани изводи, че по делото не се съдържат доказателства, че начислените на Петров осигуровки през спорния период от 01.01.1997 г. до 31.12.1998 г., посочени в Удостоверение УП - 2 № 607 /19.12.2009 г., са постъпили по сметката на НОИ в полза на осигуреното лице, т. е. няма безпротиворечиви данни, че Петров е осигуряван в България за същия период. За това време Петров е бил служител на „В. Т” ГмбХ, която фирма е регистрирана по законите на Австрия и извън територията на България. Лицето е получавало трудово възнаграждение от този работодател, което обстоятелство сочи на придобити осигурителни права по австрийското трудово правоотношение. На лицето са зачетени 19 г. 11 м. и 1 д. български осигурителен стаж, от трета категория труд.
Решението на Административен съд София – град е правилно.
П.П е [гражданство], който е установен в [държава], [населено място] и пребивава там към датата на подаване на заявление за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Проучването по молбата е оформено във формуляр Е 204 АТ, а молбата за отпускане на пенсия е подадена на 30.11.2012 година. Според формуляра лицето получава (т. 9, ред на подточка 9.2. от Е 204) парично обезщетение за неработоспособност въз основа на осигуряване за болест и има завършени осигурителни периоди в Австрия. Органът е извел извод, че при преценка правото на пенсия, времето от 6 г. и 01 м. като осигурителен стаж придобит в Австрия, не следва да бъде зачетен, защото се дублира с българския осигурителен стаж. Поради това общият осигурителен стаж признат на Петров в чужбина е намален с 6 г. и 01 месец. По делото няма спор, че считано от 18.02.2014 г. същият има 62 % трайно намалена работоспособност със срок на инвалидността до 01.01.2017 година.
При преценка съответствието на проверяваното решение с материалния закон, следва да се посочи, че административният орган не оспорва правото на П.П да му бъде определена и отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 КСО. Спорният по делото момент е свързан с това кои осигурителни периоди се зачитат при определяне размера на действителната пенсия.
Р. Б и Р. А са били обвързани от Спогодба за социална сигурност от 21.03.2006 г., която е в сила за България от 01.04.2006 година. На осн. на чл. 38, ал. 3 във вр. с чл. 38, ал. 2 от нея, за определяне на претенцията за обезщетения се признава и осигурителен стаж, който е придобит по законодателството на една от договарящите страни преди влизането в сила на тази Спогодба. При прилагането на това правило се зачита изключително като австрийски осигурителен стаж стажът, придобит преди 27 ноември 1961 г. на територията на Р. Б, който се взема предвид като такъв съгласно австрийското законодателство относно претенции за обезщетение и за правни очаквания в областта на пенсионното осигуряване въз основа на работа в чужбина. Текстът на чл. 38 от Спогодбата следователно е неприложим за претендираното от г-н Петров право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, както и поради разписаното в чл. 7 от Регламент 1408/71, който регламент е упоменат във формуляр Е 204. Този регламент е отменен с Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на схемите за социална сигурност (ОВ L 166, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка в ОВ L 33, 2008 г., стр. 12) и е в сила от 01.05.2010 година. Заявлението за отпускане на пенсия е подадено на 30.11.2012 г., поради което за установяване основателността на претендираното от г-н Петров право, приложение намира Регламент (ЕО) № 883/2004. В чл. 2 от него е предвидено, че се прилага към граждани на държава - членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава - членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави - членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица.
Обстоятелствата, които подлежат на проверка от страна на българската администрация, са посочени във формуляр Е 205, поради което следва да се приеме, че през процесния период, който е изключен от ответника, Петров е бил осигурено лице съгласно австрийското законодателство. Полагайки труд в Австрия, Петров е реализирал една от основните си свободи, които има по силата на чл. 49 ДФЕС, а именно правото на установяване. Жалбоподателят Петров има правно положение, което е такова, че следва да му се зачете завършен осигурителен период както в България, така и в Австрия. Съдът на Европейския съюз (СЕС) се е произнесъл, че предвид различие на законодателствата, прогласеният в член 4, параграф 3 от Договора за Европейски съюз (ДЕС) принцип на лоялно сътрудничество, задължава компетентните национални органи да използват всички средства, с които разполагат, за да гарантират правото на лицата по член 49 ДФЕС.
Във връзка с осигурителните права на установените в Европейския съюз лица, СЕС в свое Решение от 14.03.2019 г. по дело С –134/18 прие, че държавите - членки запазват компетентността си да уреждат системите си за социално осигуряване (вж. по аналогия решения от 21 февруари 2013 г., Salgado Gonzбlez, C 282/11, EU:C:2013:86, т. 35 и цитираната съдебна практика и от 7 декември 2017 г., Zaniewicz-Dybeck, C 189/16, EU:C:2017:946, т. 38). Поради това при липсата на хармонизиране на равнището на Европейския съюз, законодателството на всяка държава членка следва да определя по - специално условията, при които се предоставя право на обезщетения (решения от 21 февруари 2013 г., Salgado Gonzбlez, C 282/11, EU:C:2013:86, т. 36 и цитираната съдебна практика и от 7 декември 2017 г., Zaniewicz-Dybeck, C 189/16, EU:C:2017:946, т. 39), без обаче да се накърняват основните права и свободи на установените на територията Съюза лица.
При определяне на осигурителните права на г - н Петров, приложение намира и Решение по дело С-103/13 на СЕС. В т. 54 от него изрично се подчертава, че разпоредбите определящи приложимото законодателство ( в случая за отменения с Регламент 883 / 2004, Регламент 1408 /71), формират завършена система от стълкновителни норми, вследствие на което националните законодатели са лишени от правомощието да определят обхвата и условията за прилагане на своето национално законодателство в тази област, що се отнася до лицата, които са подчинени на същото, и до територията, в рамките на която националните разпоредби пораждат своето действие (вж. по-специално решение Van Delft и др., C-345/09, EU:C:2010:610, т. 51 и цитираната съдебна практика).
Правопораждащите факти за правото на П.П по делото се регулират от Регламент (ЕО) № 883/2004. Той съдържа материалноправни норми, които са за координация на националните системи за социална сигурност и са в съответствие със свободното движение на лицата. Процедурата, по която Регламент (ЕО) № 883/2004 се прилага е уредена в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент № 883/2004 (ОВ L 284, 2009 г., стр. 1). Дял I от Регламент № 883/2004, озаглавен „Общи разпоредби“, включва член 6, който предвижда, че освен ако друго не е предвидено в настоящия регламент, компетентната институция на държава членка съгласно чието законодателство придобиването, запазването, времетраенето или възстановяването на правото на обезщетения, зависи от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, зачита до необходимия размер периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава членка, все едно че периодите са завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Така разписан текстът на чл. 6 е свързан с придобиване на субективното правото на пенсия на лицето, при наличие на материалните предпоставки. Регламент 883 / 2004 в чл. 87, т. 2 от преходните си разпоредби посочва, че всеки осигурителен период и, когато е необходимо, всеки период на заетост, самостоятелна заетост или пребиваване, завършен съгласно законодателството на държава - членка преди датата на прилагане на настоящия регламент в съответната държава - членка, се зачита за определянето на правата, придобити съгласно настоящия регламент.
В разпоредбата на чл. 12 от Регламент 987 / 2009 се изтъква, че за целите на прилагането на Регламент (ЕО) 883 / 2004 компетентната институция се свързва с институциите на държавите – членки, чието законодателство също се е прилагало спрямо съответното лице, с цел установяване на всички периоди, завършени съгласно тяхното законодателство.
От така посочените норми на Регламент 883 / 2004 г. и цитираната практика на СЕС се извежда извод, че за признаване правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, в конкретната хипотеза следва да се зачете стажа, придобит за времето, за което Петров има завършени осигурителни периоди в Австрия и България. На основание чл. 6 от Регламент 883 / 2004 и чл. 12 от Регламент 987 / 2009 съответните осигурителни периоди, завършени в държавата – членка, ще се прибавят към тези, които са завършени в друга държава – членка, доколкото това е необходимо с оглед приложението на този член и само при условия, че тези периоди не съвпадат. Соченото ограничение за съвпадане на осигурителните периоди, на което българските осигурителни органи се позовават, касае сумиране периодите на стажа единствено и само за преценяване на субективно право на пенсия на г - н Петров, но не и за изчисляването размера на същата. В този смисъл управителят на НОИ обосновавайки правото на г - н Петров да му бъде отпусната пенсия за инвалидност, правилно не е зачел осигурителните периоди, които съвпадат от 01.12.2012 г. до 31.12.1998 година.
На основание чл. 74, ал. 1, т. 4 КСО, приложим към процесните материални отношения, осигурените лица придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат 5 години осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането. Съгласно представените в хода на административното производство пред НОИ писмени документи, компетентните длъжностни лица са заключили, че лицето има повече от 5 години осигурителен стаж придобит до тази дата, поради което с Разпореждане № 5 от 03.07.2014 г. (съответно посочено като Разпореждане №[номер], с изх. № 94П1 – 834 – 1 / 14.07.2014 г.,) на Петров е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
Длъжностното лице издало процесното разпореждане е изчислило размера на пенсията на основание чл. 52 от Регламент 883 / 2004. Изчисляването се определя по метода на сумиране и пропорционално изчисляване (prorata) и се гарантира от правото на Общността, когато прилагането на националното законодателство, включително правилата относно намаляването, спирането или прекъсването, са по – неблагоприятни в сравнение с този метод (т. 28 от Преамбюла на Регламент 883 / 2004).
На основание чл. 46 от Регламент 883 / 2004, който с оглед систематичното си място се намира в глава 4, озаглавена "Обезщетения за инвалидност" изрично предвижда, че лице, което последователно или алтернативно е било подчинено на законодателство на две или повече държави - членки, от които поне едното не е законодателство тип А (чл. 44 от Регламент 883 /2004 и приложение VI от него), има право на обезщетения по глава 5 (там се намира и чл. 52 от Регламент 883 / 2004), която се прилага mutatis mutandis, като се отчита параграф 3.
В случая компетентната българска институция е следвало да изчисли пенсията, като се сумират завършените осигурителни периоди в Австрия и България. За изчислението е без значение дали има съвпадане на отделни осигурителни периоди в двете държави, защото изискването за несъвпадане на периодите е въведено в чл. 6 от Регламент 883 / 2004 г., който текст от своя страна е относим единствено за правото на съответния вид пенсия, а не и за изчисляване на размера й по правилата на чл. 52 от същия Регламент.
Член 52 от Регламента, озаглавен „Отпускане на обезщетения“, гласи в параграф 1, че компетентната институция изчислява размера на дължимото обезщетение по два начина, а именно: а) съгласно прилаганото от нея законодателство, само когато изискванията за получаване на обезщетения са били изпълнени изключително съгласно националното право (самостоятелно обезщетение) и б) чрез изчисляване на теоретичен размер и впоследствие на действителен размер (пропорционално обезщетение). От своя страна теоретичният размер на обезщетението е равен на обезщетението, за което заинтересованото лице може да претендира, ако всички осигурителни периоди и/или периодите на пребиваване, които са завършени съгласно законодателството на другите държави членки, са били завършени съгласно прилаганото от нея законодателство към датата на отпускане на обезщетението. Ако съгласно това законодателство, размерът не зависи от продължителността на завършените периоди, този размер се смята за теоретичния размер. При такива изчисления компетентната институция, определя след това пропорционалния размер на обезщетението, като отнася към теоретичния размер съотношението между продължителността на периодите, завършени преди настъпването на риска съгласно законодателството, което тя прилага и цялата продължителност на периодите, завършени преди настъпването на риска съгласно законодателствата на всички държави членки по случая.
В обжалваното първоинстанционно решение административният съд е достигнал до верен извод, че незаконосъобразно осигурителният стаж на Петров за времето от 01.01.1997 г. до 31.12.1998 г. е зачетен като български осигурителен стаж при изчисляване размера на пенсията за инвалидност. За този период лицето не е полагало труд и не е получавало трудово възнаграждение от българския работодател, съответно не са му били внасяни осигуровки върху трудовото възнаграждение. П.П е бил осигуряван от австрийски работодател – Виена транспорт ГмбХ от 01.05.1996 г. до 26.01.2001 г., обстоятелство, което не е оспорено от управителя на НОИ гр. С.. Формирайки така правните си изводи, Административен съд София – град е изпълнил задължението си по чл. 173, ал. 2 АПК и е върнал преписката на осигурителния орган с указания за точното прилагане на чл. 6 и чл. 52 от Регламент 883 /2004.
При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК за отмяна на акта. Решението на Административен съд София - град е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4926 / 19.07.2018 г., постановено по адм. дело № 7786 / 2016 г. по описа на Административен съд София – град.
Решението е окончателно.