Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК)

Образувано е по подадена касационна жалба от Ж.Х, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – [населено място], чрез процесуалния му представител адв.. Р срещу Решение № 327/16.11.2018 г., постановено по адм. дело № 133/ 2018 г. на Административен съд отм. а Загора. В жалбата се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение, постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по см. на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да бъде уважен предявеният иск по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС (ЗАКОН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.) (ЗИНЗС).

Ответникът по касационната жалба - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), в представен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрк. С.С, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС предявен от Ж.Х, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора гр. С. З (понастоящем затвора [населено място]) против ГДИН - София за заплащане на сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора – С. З за периода от 01.06.2013 г. – 20.02.2017 г., изразяващи се в неоказана медицинска помощ, неоказано адекватно, своевременно, професионално и правилно медицинско лечение, довело до влошаване на здравословното му състояние. Въз основа на представените доказателства, от фактическа страна е установено, че Ж.Х през периода от 01.06.2013 г. до 20.02.2017 г. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – гр. С.З.П този период Христов е страдал от тежко очно заболяване, свързано с прогресивна загуба на зрението и на двете очи, като заболяването се утежнявало с всяка следваща година. От представената по делото медицинска справка (изготвена от директора на медицинския център към Затвора – гр. С. З) е установено също, че преди постъпването в затвора ( в периода на задържането на лицето в следствения арест – гр. С. З) Христов е бил хоспитализиран в СБАЛЛС – гр. С., за диагностично уточняване във връзка с оплаквания от влошено зрение, вкл. е била извършена консултация с офталмолог в СБАЛ „Пирогов“. Установено от представената пред съда медицинска справка е още, че на ищеца е била осъществена консултация с офталмолог в С. З, като му е поставена диагноза [диагноза] и е назначена оптична корекция и лечение с капки. Съдът е констатирал, че в медицинската справка са описани и последващите консултации с офталмолог и невролог във връзка с оплакванията на лишения от свобода от намалено зрение и главоболие, както и извършените медицински прегледи, медицински изследвания и оперативно лечение на Христов в Очна клиника „С. П“ – гр. В. и направените медицински изследвания в Александровска болница – гр. С. и в МЦ „Пентаграм“ – гр. С.. Установено е също, че във връзка с провежданото лечение на ищеца в Очна клиника „С. П“, многократно е прекъсвано изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“. По делото е била и назначена, изготвена и приета съдебно-медицинска експертиза по отношение твърдяното увреждане на здравето. Установено е, че също, че заболяването на ищеца датира от преди постъпването му в Затвора – гр. С. З, както и, че в затвора през процесния период му е оказвана необходимата медицинска помощ, което се потвърждава и от престоите му в посочените в медицинската справка болнични заведения, за които са налице писмени доказателства. От приетата по делото съдебно – медицинска експертиза съдът е установил, че на ищеца по време на престоя му в затвора е била извършена лазерна корекция с възстановяване на зрението. В заключението на вещото лице, въз основа на приложената по делото и проверена медицинска документация, подробно и хронологически са описани извършените медицински прегледи, медицински изследвания, медицинско лечение и хоспитализациите на лицето за периода 01.06.2013г. - 20.02.2017г., вкл. дадените медицински заключения, предписаните медицинско лечение и режим, във връзка с диагностицираните очни заболявания на Христов. По делото с цел установяване на фактите е допуснато и събиране на гласни доказателства, като е бил разпитан св. Т.К, от които е установил, че на лишения от свобода са били осигурявани и предоставяни предписваните медикаменти /капки за очи/.

При тази фактическа установеност съдът е направил извод за недоказаност и неоснователност на претенцията на ищеца, а именно, че в периода на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ от 01.06.2013 г. – 20.02.2017 г. в Затвора – гр. С. З е бил поставен в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3 ЗИНЗС. Изложил е подробни мотиви, че с оглед извършеното през 2013г. диспансеризиране на Христов с поставена диагноза „Първична откритоъгълна глаукома“, лишеното от свобода лице многократно е било извеждано за консултации и медико-диагностични изследвания, извършвани от външни специалисти – лекари – офталмолози; бил е хоспитализиран както в СБАЛЛС, тъка и във външно лечебно заведение.Посочил е, че тъй като в случая поставената диагноза е за заболяване, което не е лечимо /съгласно посоченото от вещото лице при изслушването на заключението на СМЕ глаукомата представлява необратимо и прогресиращо хронично дегенеративно заболяване/, като предписваното лечение се свежда единствено до поставянето на капки за очи. От показанията на св. Кормев, е счел, че на лишения от свобода са били осигурявани и предоставяни предписваните медикаменти /капки за очи/. Въз основа на тези изводи, административният съд се е мотивирал, че в случая очевидно нито е налице несвоевременно медицинско лечение, нито несвоевременно оказана медицинска помощ, поради което е приел, че не са налице основанията за уважаването на тази искова претенция за обезщетяване.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Правните изводи на съда са в съответствие с приложимия материален закон и изцяло се споделят от настоящата инстанция и не се нуждаят от допълване. Не са допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на обжалвания съдебен акт.

Административният съд е изяснил релевантните за исковите претенции факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата на страните и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за неоснователност на иска е в съответствие с фактически установеното. Предявеният иск е с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, по силата на който държавата отговарят за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. ЗИНЗС.Стелно отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл. 3 ЗИНЗС; 2. Нарушението на чл. 3 ЗИНЗС да е при или по повод изпълнение на наказание „лишаване от свобода” или на мярка „задържане под стража”; 3. Претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между допуснатите от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл. 3 ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата в исково производство по чл. 203 и сл. АПК. При неизпълнение на това задължение и предвид разпоредбите на чл. 284 ЗИНЗС за държавата възниква отговорността да изплати обезщетение съобразно доказаните вреди. В тежест на осъдения е да докаже, че от тези условия е претърпял вреди и какви точно.

Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че съдът не е съобразил действителната фактическа обстановка, установените по делото обстоятелства както и обективната истина. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти, обсъдил е доказателствата в тяхната взаимна връзка и във връзка със становищата на страните, след което правилно е приложил материалния закон.

Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС (изм. ДВ, бр. 13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г. осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал. 2 на текста за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.По силата на посочените разпоредби и общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 ЕКПЧОС, администрацията на затворите и местата за изпълнение на мерките за неотклонение „задържане под стража“ е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване. ЕКПЧОСе ратифицирана от Рe. Б, поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие и съставлява част от националното право т. е. спазване на принципите на чл. 3 от Конвенция представлява задължение пряко произтичащо от закон по смисъла на чл. 256 и чл. 257 АПК.Оно съдът е приел, че е налице разлика между дължимата се административна дейност по материално-битово осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др., които се организират от Г. Д „Изпълнение на наказанията” и медицинската такава - профилактична, диагностична, лечебна и др., като качеството на последната се основава на медицински стандарти и добра медицинска практика. Изводите на административния съд, че претенцията за претърпени вреди, произтичащи от твърдяното, но неустановено от доказателствата по делото неоказано адекватно и професионално медицинско лечение, не основава отговорността на ответника Г. Д "Изпълнение на наказанията" по чл. 284, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, тъй като не касае дължимо и неосъществено медицинско обслужване, са правилни и се споделят от настоящата касационна инстанция. Както правилно е посочил съда в мотивите на решението дължима административна дейност съставлява изпълнението на задължението по чл. 128, ал. 1 ЗИНЗС, за създаване на условия за опазване на физическото и психическото здраве и за медицинското обслужване на лишените от свобода лица съобразно Наредба № 2 от 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. В конкретния случай правилно съдът е приел, че не е доказано и наличието на действия и/ или бездействия, нарушаващи правилата за осигуряване на адекватни медицински грижи, диагностициране и лечение в нормативно регламентирания обхват на медицинското обслужване на лишените от свобода съгласно ЗИНЗС, ППЗИНЗС и Наредба № 2/ 22.03.2010г. Безспорно по делото е, че в мястото за лишаване от свобода – Затвора гр. С. З, където е изтърпявал наказанието си касаторът, е организирано медицинското обслужване; спрямо него е извършена медицинска дейност по преценка на необходимостта от оказването на медицинска помощ и провеждането на медицинско лечение, вкл. от външни специалисти и в лечебно заведение извън мястото за лишаване от свобода - т. е на касатора са предоставени медицински грижи и медицинска помощ и няма никакви доказателства да му е отказано предписано лечение, съотв. да не са изпълнени медицински предписания.

Не е констатирано по делото също, че условията, при които е пребивавал лишеният от свобода, да са били различни за останалите или да му е била отказвана адекватна медицинска помощ за претендираните от него заболявания. Напротив липсват каквито и да било данни и доказателства на Христов да е било отказвано от началника на Затвора – гр. С. З издаването на заповед за извеждането на касатора до външно лечебно заведение при наличие на предложение от директора на медицинския център на затвора.

Съдът подробно и последователно е обсъдил материалните условия, при които е пребивавало осъденото лице в затвора и полаганите медицински грижи като се е позовал на представените по делото писмени и гласни доказателства. След като касационния жалбоподател не е ангажирал достатъчно доказателства във връзка с твърденията си, то административният съд правилно е приел, че исковата претенция е недоказана.От материалите по делото не се установява осъденият да е бил подлаган на нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл. 3 ЗИНЗС. От заключението на съдебно – медицинската експертиза и писмените документи е установено, че на осъдения са били осигурени медицински прегледи, включително и извън пенитенциарното заведение, лечение и здравни грижи в съответствие със здравословното му състояние и не е налице влошаване на здравословното му положение. В тежест на ищеца е да докаже, че претендираните от него ограничения и неудобства надхвърлят обичайните, свързани с изпълнение на наказанието „ лишаване от свобода„ така че да бъдат класифицирани като нечовешко и унизително отношение, причиняващи страдание и унижаващи достойнството, по смисъла на ЕКПЧОС Законосъобразно, първоинстанционният съд е преценил, че в конкретния случай не е доказано осъществяване на фактическия състав на чл. 284 ал. 1 ЗИНЗС за претърпени неимуществени вреди при престоя на касатора в пенитенциарното заведение.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 327 /16.11.2018 г., постановено по адм. дело № 133/2018 г. от Административен съд – С. З. Решението е окончателно.