Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С.Д, подадена чрез адв.. М, в качеството й на пълномощник против Решение № 386/ 30.06.2017 г. по административно дело № 125/ 2017 г. на Административен съд – Хасково (АС Хасково) в неговата отхвърлителна част.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението с аргументи за приложението на чл. 52 от ЗЗД. Твърди се, че решението е явно несправедливо по отношение на присъдения размер на обезщетението от 700 лева, тъй като не съответства на действително претърпените неимуществени вреди.

Моли да се отмени решението в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над присъдените 700 лева до 7000 лева, като вместо това да се осъди Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“– София (ГДИН - София) да заплати обезщетение в размер на още 6300 лева за претърпените неимуществени вреди. Моли да се присъдят и направените разноски за двете инстанции в пълен размер.

О. Г дирекция „Изпълнение на наказанията“– София в писмен отговор моли да се остави без уважение касационната жалба, като неоснователна.

В постъпило на 08.03.2019 г. писмено становище от ГД "Изпълнение на наказанията", подадено чрез юрк.. В се оспорва касационната жалба, като се поддържат съображенията дадени в писмения отговор.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Намира решението на съда в обжалваната му част за постановено при правилно приложение на закона и счита, че следва да бъде потвърдено.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на С.Д, против ГДИН - София, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 03.06.2015г. – 21.10.2016г. в размера на 7 000.00 лева, което се явявало резултата на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на ГД „Изпълнение на наказанията“ в Затвора – гр. С. З.

С обжалвания съдебен акт ГДИН - София е ОСЪДЕНА, да заплати на С.Д сумата от 700 /седемстотин/ лева, заедно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията– 02.02.2017г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени в периода от 03.06.2015г. до 21.10.2016г. неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация и e ОТХВЪРЛEНА исковата молба като неоснователна в останалата й част до пълния претендиран размер от 7 000 лева.

Съдебният акт в неговата осъдителна част, с която ГДИН - София е ОСЪДЕНА да заплати на С.Д сумата от 700 /седемстотин/ лева, заедно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията – 02.02.2017г. до окончателното й изплащане не е обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на настоящото касационно производство.

Решаващият съд, за да постанови този резултат приема, че ищецът доказва твърдяното от него обстоятелство, че в килиите, в които е настаняван при престоя си в затвора в град С. З изискването за минимум 4 кв. м. жилищна площ не е спазено. Смята за същественото за спора, че се доказва твърдението на ищеца, че през заявения като процесен период, той е поставян в условия на „пренаселеност”.

Посочено е, че при първият период на настаняване в помещенията няма санитарен възел, поради което е налице неизпълнение от страна на затворническата администрация не само на изискването за минимална площ.

Намира за частично основателно твърдението на ищеца, че не му е осигуряван постоянен достъп до тоалетна и течаща вода в затвора в град С. З за периода от юни 2015г. до октомври 2015г., т. е. около 5 месеца.

Адм съд намира, че не се доказва, че в периода, в който изтърпява наказанието си лишаване от свобода, ищецът да търпи страдание и унизително отношение, което да е резултат на нехигиенизирани условия на живот, поради наличието на дървеници и други вредители в затвора.

Също за недоказани адм. съд намира и твърденията, свързани с болестта, от която страда ищецът и неспазване на хранителен режим от страна на затворническата администрация.

Като отчита всички отделни аспекти на конкретните условия, при които е поставян и е пребивавал ищецът в Затвора в гр. С. З през заявения период, съдът приема, че последният частично доказва да е поставян в условия, които сами по себе са му причинявали негативни преживявания, физически и емоционален дискомфорт.

Решаващият съд намира, че справедливо с оглед конкретните установявания, за ищеца се явява обезщетение в размер на 700 лв., като в останалата част до заявения в исковата молба размер от 7000 лв., искът следва да се отхвърли като недоказан и неоснователен.

Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, а решението в обжалваната му част е правилно.

В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на ГДИН. С оглед наличните данни по делото за процесния период от 03.06.2015г. до 21.10.2016г. относно ГДИН се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Правилно и законосъобразно решаващият съд е счел, че със събраните доказателства по делото се установяват по безспорен начин наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД "Изпълнение на наказанията", относно привеждане на затворническите помещения съобразно изискванията на КЗПЧОС, част от вътрешното право на страната.

Помещенията в затвора, където е пребивавало лицето в ЧАСТ от периода са били пренаселени, поради което на лишените от свобода не се е полагала минимална жилищна площ.

Лишеният от свобода за част от периода е бил в килии, без санитарен възел и не е имал постоянен достъп до течаща вода. Налице са нарушения на изискванията на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС в редакцията, обн. в ДВ, бр. 25/ 2009г., във връзка чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от ППЗИНЗС относно, достъпът до санитарни възли и течаща вода. Визираните неприемливи санитарно битови условия, обуславят наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН.

Налице са причинени негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, морални и физически страдания вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение изискванията на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Тези негативни преживявания излизат, извън прага на строгост по чл. 3 от ЕКПЧОС и поради това правилно от адм. съд е прието, че лицето следва да бъде възмездено с парично обезщетение.

Неоснователни са оплакванията в касационната жалба на С.Д за неправилност и необоснованост на решението в частта му при определяне размера на обезщетението. Изводите от решението на адм. съд в тази част са обосновани и законосъобразни.

Първоинстанционният съд е изложил обстойни и подробни мотиви именно при обсъждане на вредоносния резултат относно вида и характера на засягането. Правилно е приложена разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с §1 от ЗР на ЗОДОВ, като са изложени съображения свързани с търсенето на справедливост. Направените изводи на решаващия съд относно размерът на обезщетението съответстват на данните по делото, установяващи конкретните факти по непротиворечив начин. В анализа на съдебния акт последователно и аналитично са отчетени конкретните обстоятелства и настъпилите последици за лицето.

На първо място, за част от процесния период ползваната жизнена площ в З. С. З е близка до изискуемия миниум или е била в съответствие с него - чл. 43, ал. 3 и §11 от ПЗР от ЗИНЗС и чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от ППЗИНЗС. Не е налице такава пренаселеност на помещенията, която да доведе до осезаем дискомфорт в пространствен аспект.

Констатираното увреждане не е било за целия период, а за кратки интервали от него. Няма данни за влошена хигиена или за недостиг на почистващи препарати, санитарни и хигиенни консумативи. Липсват неприемливи условия по отношение на осигуряването на свеж въздух и дневна светлина. От администрацията е била осигурена добра проветримост и осветеност на помещенията - чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, във вр. с чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС.

Не са налице обстоятелства, засилен интензитет или натрупване на отрицателно въздействие, които да обосноват исканото от касатора увеличаване на обезщетението. Липсва отрицателно здравословно въздействие или трайност на вредоностния резултат. Липсата на увреждане на здравето или изразена по друг начин трайност на вредите обуславя определяне на сума по - малка от така претендираната с исковата молба.

Настоящата инстанция намира присъждането на обезщетение в размер от 700 лева за правилно и не намира основания за неговото увеличаване. Същото е справедливо определено, тъй като е фиксиран паричен еквивалент, съответстващ на негативните преживявания и отражението им върху увреденото лице. Отчетен е размера на обезщетенията, които ЕСПЧ присъжда в своите решения по казуси, близки на процесния (решение от 18.01.2005г. на ЕСПЧ по делото Кехайов срещу България; решение от 28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото Малечков срещу България и др.).

Фиксираната сума, дава разрешение в пълен обем на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С нея се отчита наличието на правоотношение в пенитенциарна среда, интензитета на вредите, тяхната продължителност и кумулативния им отрицателен ефект върху увредения субект.

Решението на адм. съд в обжалваната му част като правилно следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 386/ 30.06.2017 г. по административно дело № 125/ 2017 г. на Административен съд– Хасково в обжалваната част.

Решението не подлежи на обжалване.