Р Е Ш Е Н И Е
№ 191
София, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в открито заседание на двадести март две хиляди двадесет и пета година, в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: С. К.
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Н. П. като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1356 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Е. П. срещу решение № 14 от 12.01.2024 г. по в. гр. д. № 460/2023 г. на Сливенския окръжен съд.
Жалбоподателката оспорва извода на съда, че при закупуване на процесния апартамент са вложени лични средства на нейния бивш съпруг П. Ж. П., ищец по иска за делба. Счита, че квотите на съсобственост са равни. Мотивите на съда били вътрешно противоречиви. Съдът не следвало да кредитира показанията на заинтересуваната свидетелка К., а трябвало да се довери на свидетелите В. и С.. Решението било основано на предположение, тъй като по делото не били събрани категорични доказателства, които да установят влагането на лични средства на ищеца при закупуване на жилището.
Ответникът П. Ж. П. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна.
С определение № 5817 от 12.12.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса как се определят идеалните части в съсобствен недвижим имот и следва ли техният сбор да дава единица.
По поставения въпрос съставът на ВКС приема следното:
В решение № 60139 от 8.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1849/2021 г., I г. о. и решение № 25 от 26.02.2015 г. по гр. д. № 5232/2014 г. на II г. о. на ВКС е прието следното: Математическият израз на всяка вещ, предмет на делбата, е единица, а правата на съделителите в съсобствеността на тази вещ се изразяват с обикновени дроби, съставляващи математически начин за разпределяне на нещо цяло на части, чийто сбор е равен на единица. Ако делбените квоти на съсобствениците са определени чрез дроби с различен знаменател, който няма общ делител и сборът от тези дроби е по-голям или по-малък от единица, то съдебното решение е неправилно, тъй като неправилно е преценено какви права е придобил всеки съделител с оглед придобивното си основание. Тези изисквания към решението по допускане на делбата по отношение определянето на правата на всеки от съделителите в съсобствеността се прилагат и от въззивния съд в случаите, когато предмет на въззивно обжалване е първоинстанционното решение в частта за делбените квоти, тъй като при подадена дори от един от съсобствениците въззивна жалба, се препятства влизането в сила на решението в тази част по отношение на всички съделители. Въззивният съд следва да съобрази какви права е придобил всеки от съделителите в зависимост от придобивното си основание и да отрази тези права чрез обикновени дроби с еднакъв знаменател, сборът от които да е равен на единица. Ако при тези изчисления прецени, че правата в съсобствеността не са определени правилно, въззивният съд следва да отмени първоинстанционното решение в частта за квотите изцяло и да постанови друго, в което да отрази собствените си изводи чрез определяне на квота в обикновена дроб на всяка от страните, между които е допусната делбата.
Това разрешение следва да намери приложение и към настоящото дело.
По съществото на касационната жалба:
С обжалваното решение състав на Сливенския окръжен съд е потвърдил решение № 192/25.10.2023 г. по гр. д. № 865/2023 г. на Новозагорския районен съд, в частта, с която е допусната делба на апартамент с площ от 122,03 кв. м. с идентификатор [№] по КККР на [населено място], между съсобственици П. Ж. П. и В. Е. Д..
След частична отмяна на първоинстанционниото решение въззивният съд е променил квотите на съсобственост, както следва: 636026,75 ид. части за П. П. и 363973,3 ид. части за В. Д..
Въззивният съд е приел, че установената от районния съд фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства, поради което на основание чл.272 ГПК е препратил към решението на първата инстанция.
Прието е, че страните по иска за делба са бивши съпрузи, а процесният апартамент е придобит по време на брака. Ищецът П. П. е заявил претенция трансформация на лично имущество – чл.23, ал.2 СК. За установяване на трансформацията по делото са били представени писмени доказателства, установяващи продажбата на наследствен имот, находящ се в [населено място], извършена от ищеца и неговата майка един ден преди закупуване на процесния имот (продажната цена на този имот е 544107 лева), както и документи, установяващи закупуването на семейното жилище и неговата стойност (1 000 000 лв.). Разпитани са били и четирима свидетели, от които само единият - майката на ищеца - св. К., е очевидец на събитията. Тя е заинтересовано лице поради близките и роднински отношения с ищеца, затова съдът е счел, че не може да приеме за безспорни нейните показания, че при покупката на семейното жилище е била използвана и нейната част от сумата, получена от продажбата на имота в [населено място]. Липсват други неопровержими доказателства в тази насока. Липсват обаче и обективни данни майката да е получила изцяло сумата от продажбата на наследствения имот. Свидетелите на ответницата – С. ( неин братовчед) и В. (приятелка), нямат лични впечатления, а пресъздават това, което ответницата им е казала. По този начин техните показания също не следва да се вземат предвид. Съдът е счел, че от комплексното тълкуване на доказателствата по делото следва да се приеме, че е била извършена трансформация на лично имущество от страна на ищеца, но не в размера, посочен от районния съд ( 544 107 лв.), а в размер на 1/2 от тази сума – 272 053.50 лв. Прието е, че е извършена трансформация, тъй като обективните данни – моментът на продажба на наследствения имот, съвпадат с твърденията на ищеца, че е използвал средствата за закупуване на семейното жилище. При това положение квотите на съсобственост са 636026.75 идеални части за ищеца и 363973.3 идеални части за ответницата.
Решението е неправилно като резултат.
Правилен е изводът на въззивния съд, че при закупуването на процесното жилище в него е вложена сумата от 272 053.50 лв., която ищецът е получил при продажбата на своята наследствена идеална част от друг имот в [населено място]. Този извод почива не само на показанията на свидетелката К., майка на ищеца, но и на обективните данни по делото, че един ден преди да бъде закупено процесното жилище ищецът и неговата майка са продали свой наследствен имот в [населено място] за сумата от 544 107 лв. По делото са представени писмени доказателства за това – нотариален акт № 98/13.11.1997 г., съгласно който Т. М. К. и синът й П. Ж. П. са продали на М. Т. Т. недвижим имот в [населено място] за сумата от 544 107 лв., както и нотариален акт от следващата дата - № 123/14.11.1997 г., с който ищецът Ж. П. е закупил от Б. Т. Т. процесния апартамент в [населено място] за сумата от 1 000 000 стари лева. Въззивният съд е отчел заинтересуваността на свидетелката К. и не е приел за достоверно казаното от нея, че при продажбата от 13.11.1997 г. нейният син П. П. е получил цялата сума от 544 107 лв. /т. е. и цената на нейната наследствена идеална част/, но, отчитайки правото на собственост на самия П., съдът е приел, че той е получил половината от цената по сделката - 272 053.50 лв. Не е налице противоречие в мотивите на въззивния съд, тъй като той не е зачел показанията на свидетелката К. само в една тяхна част, но обосновано е приел, че в другата част, касаеща сумата от 272 053.50 лв., те са достоверни. На следващо място – отчитайки последователността на двете продажби, както и липсата на данни младото семейство няколко години след сключване на брака си да е притежавало средства в размер на пълната продажна цена на процесния апартамент – 1 000 000 стари лева, съдът е направил обоснован извод, че при закупуването на апартамента е вложена и сумата от 272 053.50 лв., която съпругът П. е получил един ден преди сделката и която е негово лично имущество по смисъла на чл.22, ал.1 СК и обуславя частична трансформация по чл.23, ал.1 СК. Този извод на съда се подкрепя и от показанията на свидетеля И. И., който не е заинтересуван от изхода на делото и който също сочи, че някаква сума от продадената къща е била вложена при закупуване на процесния апартамент – „от къщата, където е продадена, са наосали някаква сума, за да купят апартамента“. Показанията на свидетелите С. и В. също не разколебават този извод. Тези свидетели нямат преки впечатления от начина, по който са се развили отношенията между страните във връзка с двете продажби. Казаното от свидетеля С., че като са продали къщата в Т., „майката взема парите и вместо да им помогне, вземала парите и със сина си не са се имали доста години, че майката не помогнала със средствата от къщата“, не може да се отнесе категорично за цялата продажна цена от 544 107 лв. Лошите отношения могат да се обяснят и с обстоятелството, че майката не е помогнала на младото семейство с нейната част от тази цена. Същото се отнася и за показанията на свидетелката В..
Неправилен е обаче изводът на съда, че квотите на съсобственост са 636026,75 ид. части към 363973,3 ид. части за В. Д.. Сборът от тези цифри не дава единица, а е числото 1 000 000,05, т. е сборът е повече от единица.
Размерът на квотите в съсобствеността следва да се определи по следния начин:
Процесният апартамент е закупен за сумата от 1 000 000 лв., от които 272 053.50 лв. са лично имущество на П. Ж. П., а остатъкът от 727 946,50 лв. са семейни средства, доколкото не е доказано друго. Съответно 272 053.50/1000000 ид. части от апартамента е лично имущество на П. П. на основание чл.23, ал.2 СК, а разликата от 727 946,50/1000000 ид. части е съпружеска имуществена общност. След развода съпружеската имуществена общност се трансформира в обикновена съсобственост при равни квоти или по 363 793,25/1000000 ид. части за всеки от бившите съпрузи. Така П. П. има от апартамента 636 026,75/1000000 ид. части, а В. П. - 363 793,25/1000000 ид. части. Сборът от тези две числа прави единица. Делбата следва да се допусне при тези идеални части.
Тъй като предмет на касационното производство е въззивното решение само в частта, с която са определени квотите на съсобственост, то следва да бъде отменено само в тази част и да се определят нови квоти съобразно изложеното по-горе.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение № 14 от 12.01.2024 г. по в. гр. д. № 460/2023 г. на Сливенския окръжен съд в обжалваната част, с която след частична отмяна на решение № 192/25.10.2023 г. по гр. д. № 865/2023 г. на Новозагорския районен съд са определени квоти на съсобственост в делбения имот, както следва: 636026,75 ид. части за П. П. и 363973,3 ид. части за В. Д., и вместо него постановява:
ОПРЕДЕЛЯ квоти на съсобственост в допуснатия до делба недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда – апартамент с идентификатор 51809.501.5637.1.31 по КККР на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], вх. А, ет.9, ап.31, с прилежащо избено помещение № 3 с площ от 10,38 кв. м., площ от 122,03 кв. м., както следва:
- 636 026,75/1000000 ид. части за П. Ж. П.
- 373973,25/1000000 ид. части за В. Е. Д..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: