Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно - процесуалния кодекс /АПК/
Образувано е по касационна жалба на П.З, чрез процесуален представител - адвокат Маджар, срещу Решение № 580 от 27.03.2017 г., постановено по адм. дело № 2591/2017 г. по описа на Административен съд Бургас с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по изложени в жалбата съображения Иска отмяната му и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът - О. П, чрез процесуалния си представител адвокат Ангелова взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – инкасатор в Общинско предприятие „Стопанисване и управление на общински имоти“ (ОП „СУОИ“) – гр. П., редовно призован не се явява, не се представлява и не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Производството пред Административен съд Бургас се е развило по жалбата на П.З срещу приложена от М.П. – инкасатор в ОП „СУОИ“, гр. П. на 17.08.2017 г. принудителна административна мярка с правна квалификация чл. 171, т. 5, б. "б" от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, преместване на паркирано превозно средство без знанието на неговия собственик и предявен на основание чл. 203, ал. 1 и чл. 204, ал. 2 АПК иск за обезщетяване на имуществени вреди, произтичащи от оспорения като незаконосъобразен акт.
От съда е дадена възможност да се ангажират доказателства от страните, събрани са посочените такива, въз основа на които са изведени правните му изводи.
С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата срещу принудителната административна мярка при приетото, че е наложена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на закона. Отхвърлил е и предявения иск за обезщетение на причинени имуществени вреди, като е приел, че не е налице основната предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ) – незаконосъобразен административен акт, постановен от длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност. При този резултат ищцата е осъдена да заплати и разноски на ответника община П.. Решението е валидно и допустимо но неправилно.
Правилно е прието в обжалваното решение, че на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) от компетентен орган. Съгласно чл. 168, ал. 1 ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. По силата на сочената разпоредба в кръга на лицата, които могат да прилагат мярка на административна принуда по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП са включени и длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, в случая от кмета на община П..
Правилен е и изводът в обжалваното решение, че липсва законово изискване налагането на оспорената пред него ПАМ да стане в писмена форма и при излагане на мотиви, при приложението на чл. 172, ал. 1 ЗДвП и чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП.
Принудителните административни мерки са актове на държавно управление от категорията индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им. Както правилно е посочил съда, разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП съдържа три различни хипотези, при наличието на които законодателят е дал право на компетентните органи да налагат принудителна административна мярка "преместване на пътното превозно средство без знанието на собственика": когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; когато превозното средство е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в движението и когато паркираното средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Установените от законодателя предпоставки, при наличието на които е допустимо принудителното преместване, са силно ограничени, тъй като тази мярка пряко засяга правото на неприкосновеност на личната собственост.
Първоинстанционният съд неправилно е приел, че в случая е налице третата хипотеза – автомобилът на жалбоподателката е паркиран в кръстовище и възпрепятства преминаването и завиването по пътя на останалите участници в движението. Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП престоят и паркирането са забранени: на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях, но от съдържанието на съставеният констативен протокол и представените по делото снимки, изготвени при налагането на ПАМ, не може да се направи извод, че репатрираният автомобил е в такава зона, с оглед обсега на заснемане. Не следва такъв извод и от представената по делото извадка от интернет на карта на гр. П., тъй като на нея е обозначено както кръстовище, така и площад, като, както бе посочено, от снимковия материал не може да се направи еднозначен извод за местоположението на автомобила, посочено в съдебно заседание като възприето от органа наложил ПАМ.
Не се установява от изготвените при налагане на ПАМ снимки автомобилът да е паркиран върху маркировка „Начупена линия" - М14, която очертава площ, забранена за паркиране на пътни превозни средства.
Изложеното обосновава извод, че в случая не са били налице предпоставките на чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП за налагане на ПАМ и същата като незаконосъобразна следва да бъде отменена.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да са налице отменен по надлежния ред акт или незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт или незаконосъобразни действия, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действия или бездействия и настъпилата вреда. Съгласно чл. 204, ал. 2 от АПК иск за обезщетение може да се предяви заедно с оспорването на административния акт, до приключване на първото заседание по делото. При изложеното по-горе в случая е налице незаконосъобразен акт, от който като пряка и непосредствена последица ищцата е претърпяла вреди, изразяващи се в заплатени суми за осъществено преместване на автомобила и престоят му на наказателен паркинг общо в размер на 84 лева.
При така изложените съображения обжалваното решение, като неправилно следва да бъде отменено, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени като незаконосъобразна наложената на 17.08.2017 г. принудителна административна мярка преместване на паркирано превозно средство без знанието на неговия собственик или упълномощения от него водач и се уважи предявеният от П.З иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди в претендирания размер от 84 лева.
Искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото е основателно за сумата от 15 лева, внесени държавни такси. В останалата му част за сумата от 9.80 лева, заплатена сума за осъществена куриерска услуга по подаване на касационна жалба и адвокатско възнаграждение е неоснователно. Разходите за подаване на касационна жалба по възприетия от жалбоподателката ред не съставляват разноски за съдебното производство по смисъла на закона. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 11.04.2018 г. договореното между адвоката и жалбоподателката възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство по делото не е заплатено, при което не са налице реално направени разходи, подлежащи на възстановяване от ответниците.
С оглед изхода на спора искането на ответника община П. за присъждане на разноски по делото е неоснователно.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 580 от 27.03.2017 г., постановено по адм. дело № 2591/2017 г. по описа на Административен съд Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ принудителна административна мярка преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или упълномощен от него водач, наложена от инспектор в Общинско предприятие „Стопанисване и управление на общински имоти“ – гр. П. на 17.08.2017 г. за лек автомобил марка "Мерцедес" с рег. [рег. номер на МПС] .
ОСЪЖДА община П. да заплати на П.З, ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], сума в размер на 84 (осемдесет и четири) лева, представляваща имуществена вреда от отменена като незаконосъобразна принудителна административна мярка преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или упълномощен от него водач, наложена от инспектор в Общинско предприятие „Стопанисване и управление на общински имоти“ – гр. П. на 17.08.2017 г. за лек автомобил марка "Мерцедес" с рег. [рег. номер на МПС] .
ОСЪЖДА община П. да заплати на П.З, ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], сумата от 15 (петнадесет) лева, разноски по делото. Решението е окончателно.