Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационната жалба на М. Аргам, гражданин на [страна], с адрес в гр. [населено място], подадена чрез пълномощник, против решение №1447 от 05.07.2018г. по адм. дело № 1459/ 2018 г. на Административен съд - Варна, с което съдът е отхвърлил жалбата на чужденеца срещу заповед №365з-1208/28.03.2018 г. на директора на Областна дирекция на МВР - Варна. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдът не е обсъдил наличието на особени причини и извънредни обстоятелства, както и обстоятелства по чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ. Иска решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество с отмяна на административния акт. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът - директорът на ОД МВР - Варна не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на М. Аргам срещу заповед № 365з-1208/28.03.2018 г. на директора на ОД МВР - Варна, с която на чужденеца е приложена принудителна административна мярка "отнемане правото на постоянно пребиваване в Р. Б“ на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ, чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ и чл. 18, ал. 1, т. 15 от Правилник за устройство и дейността на МВР.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел за установено, че М. Аргам - гражданин на [страна], е със статут на постоянно пребиваващ чужденец в Р. Б, предоставен на основание чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЧРБ като родител на български гражданин.

Безспорно е установил, че на 14.11.2017 г. чужденецът се е явил в сектор „Миграция“ за подновяване на разрешението за пребиваване. Не е било спорно, че лицето...