Образувано е по касационна жалба на А.А,подадена чрез пълномощника му, адв. Г.К от АК – Пловдив против решение № 2057/27.11.2017 год. по адм. дело № 2646/2017 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №17-0239-000236/07.08.2017 год. на началник Районно управление Асеновград при ОДМВР – Пловдив.
Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът началник Районно управление Асеновград при ОДМВР – Пловдив, не изразява становище по жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
С оспорената пред Административен съд – Пловдив заповед №17-0239-000236/07.08.2017 год. на началник Районно управление Асеновград при ОДМВР – Пловдив на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП, на А.А е наложена ПАМ - прекратяване регистрацията на собственото МПС за срок от 1 година. Прието е от съда, че оспорената заповед е законосъобразна като постановена от компетентен орган при спазване на формата, на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Съобразно установените факти е прието за доказано, че към датата на съставения ПАМ оспорващият е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, тъй като в качеството си на водач е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, а именно 2, 01 на хиляда, установено по надлежния ред.
С оглед на това е изведен извод, че Атанасов е осъществил състава на чл. 171, т. 2а ЗДвП, обуславящ налагането на процесната ПАМ. Решението е правилно.
По делото е установено, че на 05.08.2017 г. в гр. А., касаторът е уплавлявал личния си лек авточобил под въздействието на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, което обстоятелство е установено по надлежния ред – с техническо средство Алкотест „Дрегер“ 7510, който е отчел 2.01 промила алкохол в издишания въздух. Съставен е АУАН.
Констатациите в АУАН не са оспорени в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК и пред инстанцията по същество, не са ангажирани други доказателства.
Съгласно чл. 171 т. 2а ЗДвП/ в редакцията и действала към момента на издаване на обжалваната заповед/, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, се прилага ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година;
Фактическото основание за издаването на заповедта на основание чл. 171, т. 2а, прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца до една година на собственик, който управлява МПС след като е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0, 5 на хиляда.
В контекста на описаната нормативна уредба и при вярно установените правнозначими факти по делото, решаващият съд обосновано е приел за осъществени предпоставките на чл. 171, т. 2а ЗДвП за прилагане на оспорената ПАМ.
С подадената жалба касаторът не оспорва установените от съда факти, както и правните му изводи за съставомерност на деянието по чл. 171, т. 2а, ЗДвП. Възразява се срещу ограничението, което създава наложената ПАМ върху другия собственик на процесното МПС, а именно съпругата му, поради това, че превозното средство е съпружеска имуществена общност /СИО/ срещу съразмерността на наложеното наказание.
Оплакването е неоснователно. Обстоятелство, че МПС е СИО е ирелевантно за налагането на ПАМ на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП. Разпоредбата предвижда налагане на ПАМ на управляващия МПС собственик, без значение, че веща има и други собственици. Законодателят не е предвидил възможност в случаите на съсобственост на МПС само съсобственикът - нарушител да бъде лишаван от възможността за управлява същото, нито пък че тази ПАМ е приложима единствено в случай, че МПС е еднолична собственост. Да се приеме обратното би означавало, че всяко лице, сключило граждански брак или придобило МПС в дялова съсобственост, може да го управлява в нарушение на императивните законови изисквания и без риск от приложението на конкретната ПАМ. Приложената превантивна ПАМ не засяга правото на собственост на автомобила, а ограничава използването му за определен срок, респ. не рефлектира върху правото на разпореждане, а на управление на МПС. Отношенията между съсобствениците, свързани с ограниченията в ползването на съсобствената вещ, като последица от поведението на един от съсобствениците, и евентуалните щети (вреди или пропуснати ползи), нанесени от един съсобственик на друг, следва да се уреждат по гражданскоправен ред. Диференциран подход при прилагането на мярката по чл. 171, т. 2а ЗДвП е недопустим, тъй като би поставил в дискриминационно положение едноличните собственици на автомобили - участници в движението, което е в противоречие с принципа за равенство на гражданите пред закона (чл. 6, ал. 2 КРБ) и ще доведе до неравно третиране. Макар и конституционно гарантирано, правото на лична собственост би могло да бъде законодателно ограничавано по изключение в случаите, когато следва да бъдат охранени особено важни обществени интереси, каквито са осигуряването на безопасността на движението по пътищата и животът и здравето на останалите участници в движението. Поради това личният интерес на съпруга-съсобственик няма приоритет спрямо обществения, тъй като последният несъмнено е с по-висок интензитет.
Неоснователно е и възражението, че заповедта не е мотивирана. Административният орган е описал всички факти, които са от значение за налагане на процесната ПАМ.
Срокът на наложената ПАМ – 1 година е съобразен с тежестта на извършеното нарушение, с оглед на което същата се явява съобразена и с преследваната от закона цел.
С оглед изложеното правилно е прието от съда, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон и целта му, както и че наложената ПАМ е в рамките на предвидения в закона срок.
Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2057/27.11.2017 год. по адм. дело № 2646/2017 г. на Административен съд – Пловдив. РЕШЕНИЕТО е окончателно.