Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ - [населено място], срещу решение № 78 от 17.06.2015 г. по адм. д. № 69/2015 г. по описа на Административен съд - [населено място]. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответницата – И. Р. Б. от [населено място], област С., чрез пълномощника си - адвокат И., поддържа теза за неоснователност на касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С оспореното решение, Административен съд - [населено място], е отменил решение № 2 от 13.03.2014 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - [населено място] и потвърденото с него разпореждане № 5606186038 от 24.01.2014 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при Териториално поделение на НОИ - [населено място]. Върнал е делото като преписка на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при Териториално поделение на НОИ - [населено място], за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени със съдебния акт.
При първоначалоното разглеждане на делото, както и в производството и по чл. 226 АПК, предметът на спора се е формирал по отказа на органите на ТП на НОИ - [населено място] да отпуснат пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО на И. Р. Б. от [населено място], област С.. На преценка, с оглед установяване на втора категория труд, е подлежал този, който е положен през периода 20.08.1974 г. - 09.06.1996 г. в предприятие „Ш. А.” и [фирма]/Е., които са от трикотажната промишленост. За целия период, административният орган приема, че трудът е от трета категория, позовавайки се на разплащателните ведомости.Назначената по първоначалното дело икономическа екскпертиза, която е изслушана и при повторното разгледжане на делото е констатирала, че в Държавен архив - [населено място], се съдържат разгънати щатни разписания на цитираните предприятие и дружества по години от 1978 -1995 г.
По делото е било установено, че от 20.08.1974 г. до 07.12.1977 г. в трудовата книжка има запис, че лицето е работило като „лаборант” ІІ разряд, а според вещото лице цитираната длъжност е в щатното разписание на работниците. Във ведомостите Б. фигурира в тези на цех [населено място] без посочена длъжност, към спомагателен персонал, в звено „Майки” и месеци без запис. В разпоредбата на чл. 66 и ПКТП отм. лаборантите в трикотажната промишленост са посочени отделно от работниците и инженерно-технически работници до началник на цех включително. В записа са включени лаборант-химици и лаборанти на смяна. По делото няма данни, а и твърдения, че жалбоподателката е била на сменен режим на работа. Липсват и доказателства, че трудовите й функции да са били на еднакви с лаборант-химиците. Ето защо за този период не може да се приеме, че трудът е от втора категория, а е такъв от трета категория, както правилно е приел административния орган.
От 10.06.1996 г. до 01.03.2004 г. жалбоподателката е работила в [фирма] и [фирма], за който период няма съхранени разплащателни ведомости, но от 01.01.1997 г. е подадена информация от [фирма], че положеният от жалбоподателката труд е от трета категория.
През периода 07.12.1977 г. до 31.12.1991 г. в трудовата книжка на Б. е посочена длъжност „технолог”, като вещото лице е констатирало, че в запазеното щатното разписание и тази длъжност е била съответно в звена „Техническа и технологична подготовка на производството”, „Техническа, технологична и производствена дейност”, „Направление технологична подготовка на производството”, „О. Тн” и ”НЕИМ”. Във ведомостите лицето фигурира в цех „Б.”, както следва: от м. декември 1977 г. до м. януари 1981 г.,м. август 1989 г., април до декември 1990 г., от януари до юли 1991 г. и от м. октомври до м. декември 1991 г. като „технолог”; от февруари 1981 г. до м. декември 1982 г. без длъжност в звено „Майки”;от м. януари 1983 г. до м. декември 1983 г. без длъжност, разряд и звено. Следват периоди без длъжност и разряд, в звена „НТТП”, „АУП”, без длъжност, без разряд и без звено към цех „Б.”, извън посочените по-горе с длъжност „технолог”.
През периода 01.01.1992 г. до 01.07.1994 г. в трудовата книжка на Б. е записана длъжност „технолог”. Налице са трудови договори от 28.09.1992 г. и от 28.09.1993 г., заповед за прекратяване на трудовия договор от 28.09.1993 г., в които изрично също е посочено, че лицето работи в ДФ „Р.”, поделение „Б.”, като технолог. Във ведомостите лицето е отразявано като „технолог” или без длъжност. Този период също трябва да бъде зачетен от втора категория. Следва да бъде изключен като осигурителен стаж от втора категория периода от 01.07.1994 г. до 25.08.1994 г., в който лицето не е работило, но му се признава трудов и осигурителен стаж със запис от Бюро по труда - [населено място].
От 25.08.1994 г. до 09.06.1996 г. длъжността в [фирма], поделение Б. е „технолог, отчетник и межд. ОТК”, видно от трудовата книжка и трудов договор от 03.07.1995 г. Следователно лицето е съвместявало различни длъжности и трябва да бъдат съобразени само периодите м. януари до май 1995 г., м. декември 1995 г., както и от м. януари до м. юли 1996 г., в които то е вписано във ведомостите като технолог, следвайки логиката на органите на ТП на НОИ - [населено място], да отчитат осигурителния стаж на тази база.
Съгласно т. 66 и ПКТП отм. трудът на технолозите в трикотажната промишленост е от втора категория и административният орган е трябвало да изследва последните три периода, посочени в тези мотиви на базата на данните, съдържащи се в трудовата книжка, запазените в Държавен архив - [населено място] щатни разписания по години от 1978-1995 г., както и трудови договори в [община], а не само въз основа на констатациите си по разплащателните ведомости, които очевидно съдържат множество неточности.Нарушени са разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и 3 НПОС, в които изрично са посочени трудовите книжки и договорите за възлагане на труд.
Разпоредбата на чл. 35 АПК изисква от административният орган да издаде индивидуалният административен акт след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите лица. Само това съществено процесуално нарушение е основание за отмяна на административния акт.
Стигайки до окончателния извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид договор за правна защита и съдействие от
22.06.2016 г., своевременно направеното с отговора искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на ответницата се присъжда сумата 400 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила срещу решение № 78 от 17.06.2015 г. по адм. д. № 69/2015 г. по описа на Административен съд - [населено място].
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ - [населено място], да заплати на И. Р. Б. от с, Дрянка, [община] сумата 400 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.