Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на отбраната, срещу Решение № 1038 от 02.02.2016 г., постановено по адм. дело № 14373/2014 г. от тричленен състав на Върховния административен съд. В жалбата обстоятелствено са релевирани доводи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че поради неплащане на наемната цена за м. януари и февруари 2014 г. и с преместването на наемателя – военнослужещ от [населено място] в [населено място] е отпаднала жилищната му нужда, поради което е налице основание за прекратяване на наемното отношение на основание чл. 23, ал. 1, т. 1 и т. 8 от Наредба № Н-22/16.07.2010 г. издадена от министъра на отбраната, обн., ДВ, бр. 62 от 10.08.2010 г., в сила от 10.08.2010 г.По тези и други съображения и от процесуален представител юриск. Н. моли решението на първонистнационния съд да бъде отменено.
Ответникът - П. А. А., чрез процесуалния му представител – адв. И. И. релевира доводи за неоснователност на касационната жалба.
Заинтересованата страна - Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно почивно дело", чрез процесуалния му представител юрк. Х. релевира доводи за неоснователност на касационната жалба.
Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд в настоящия петчленен състав от Първа колегия като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и доказателствата по делото, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил като незаконосъобразна Заповед № ЗС–354/29.10.2014 г. на министъра на отбраната на Република Б., с която на основание чл. 80а от Закон за държавната и чл. 23, ал. 1, т....