Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ - [населено място], срещу решение № 88 от 03.07.2015 г. по адм. д. № 77/2015 г. по описа на Административен съд - [населено място]. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответникът – Н. А. С. от [населено място], алтернативно поддържа тези за недопустимост и неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения:

С оспореното решение, Административен съд - [населено място], е отменил решение № Р-Пенсии-13 от 26.03.2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - [населено място] и потвърденото с него разпореждане № 5206086100 от 05.02.2015 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при Териториално поделение на НОИ - [населено място]. Върнал е делото като преписка на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при Териториално поделение на НОИ - [населено място] за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени със съдебния акт.

По първоначалното дело е било установено, че Н. А. С. от [населено място] е подал заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № 16990 от 30.12.2014 г. Твърденията на жалбоподателя по това дело, че първоначално и едновременно със своя колега П., а наред с това и през 2005 г. е подавал заявления за пенсиониране, по които е получил отказ от органите на НОИ, не кореспондират с доказателствата по делото. Освен това след като лицето твърди, че пенсия не му е била отпусната и той не е оспорил актовете на...