Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление Б., чрез адв.Д. срещу решение №4102 от 15.06.2015 г. по адм. дело №10459/2014 г. на Административен съд-София град. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на заповед №18-11288/ 19.08.2014г. на началника на СГКК-С., със законните последици.

Ответникът началник на СГКК-С., чрез адв.Б., ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и моли за потвърждаване на решението като законосъобразно. Претендира разноски.

Ответниците Н. С. и И. С., чрез адв.Х., заявяват становище за неоснователност на жалбата и обоснованост и законосъобразност на решението и молят за неговото потвърждаване.

Ответникът кмет на район Б., СО, чрез адв.П. моли за оставяне в сила на решението като обосновано и съответно на изяснената фактическа обстановка.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като постановено в съответствие с изискванията на материалния закон.

Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед №18-11288/ 19.08.2014г. на началника на СГКК-С., с която на основание чл. 54, ал. 1 и ал. 4 във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР е одобрено изменение на кадастралната карта и регистър на [населено място], одобрена със заповед №РД-18-13/17.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК, състоящо се в разделяне на имот с идентификатор 02659.2195.2468 на два имота с идентификатори 02659.2195.2709 и 02659.2195.2708, промяна в идентификатора на сградата 02659.2195.2468.1 с нов идентификатор 02659.2195.2708.1 и промяна в площта на имот с идентификатор 02659.2195.124 от 1880кв. м. на 2049кв. м. за сметка на намалена площ на имот с идентификатор 02659.2195.1914 – от 35053км. м. на 34884кв. м. Прието е, че изменението на КККР е извършено на съответно правно основание, без допуснато нарушение на процедурата, тъй като не се изисква изготвяне на Акт за непълноти и грешки и подписването му от жалбоподателя [фирма], който е вписан в КР като собственик на означената в жълт цвят по заключението на съдебно-техническа експертиза площ от 169кв. м. от имот с идентификатор 02659.2195.1914. Изложени са подробни мотиви за допусната грешка в първоначалната КК при отразяване западната граница на имот с идентификатор 02659.2195.1914 по материализирана на място ограда, вместо по кадастралната граница на имота по заповед №РД-50-59/28.03.2001г. на кмета на район „Б.“, СО с оглед критериите на чл. 14, ал. 1 от Наредба №3/2005г.

Така постановеното решение е недопустимо, в частта, с която съдът се е произнесъл по законосъобразността на процесната заповед, в частта за разделяне на имот с идентификатор 02659.2195.2468 на два имота с идентификатори 02659.2195.2709 и 02659.2195.2708 и в частта за промяна в идентификатора на сградата 02659.2195.2468.1 с нов идентификатор 02659.2195.2708.1.Безспорно е по делото, че с това изменение на КК и КР не се засяга вписания в КР на името на жалбоподателя [фирма] имот с идентификатор 02659.2195.1914, тъй като изменението касае единствено имота, предмет на изменението /02659.2195.2468/, без промяна в площта и границите. Следователно, в тази част оспорването е било недопустимо, поради липса на активна процесуална легитимация за [фирма] по реда на т. 13,§1 от ДР на ЗКИР във връзка с чл. 54, ал. 6 ЗКИР. С оглед на това и правомощията на настоящата инстанция по чл. чл. 218, ал. 2 АПК, обжалваното решение следва да бъде обезсилено в тази част по реда на чл. 221, ал. 3 АПК, като недопустимо, като жалбата, в тази част следва да се остави без разглеждане и съдебното производството, образувано по нея да се прекрати.

В останалата част, обжалваното решение е правилно и законосъобразно като краен резултат, но при следните мотиви:

Безспорно е по делото обстоятелството, че допуснатото с процесната заповед №18-11288/ 19.08.2014г. на началника на СГКК-С., в оспорената й част, изменение е на основание чл. 54, ал. 2 във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР /след изм. ДВ бр. 49/13.06.2014г/- „Когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отразява в комбинирана скица и се отстранява в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред“.

Както правилно е прието от административният съд, в тази приложима процедура не е налице изискване на изготвяне на Акт за непълноти и грешки в производството по изменение на КК и КР /след изм. на чл. 51 – чл. 54 от ЗКИР, ДВ,бр. 49/2014г./, но това не игнорира „спора за собственост“ като основание за постановяване на отказ за изменението. За да е налице обаче спор за собственост, установен от началника на СГКК, следва освен констатираното „застъпване“ на части от имотите, да са налични и противопоставими документи за собственост, каквито в случая липсват. Спорната част от имот с идентификатор 02659.2195.1914 от 169 кв. м., означена в жълт цвят в скицата към заключението на приетата без оспорване съдебно-техническа експертиза е заключена между имот с идентификатор 02659.2195.124 /улица, записана в КР на СО, без документ за собственост/ и имоти с идентификатори 02659.2195.2468 и 2467, като 2468 е записан в КР на заявителите на изменението Н. С. и И. С. и касае западната граница на имота им. Именно това сочи на надлежно сезиране на началника на СГКК-С. за изменението на КК и КР в тази част.

От заключението на експертизата, кореспондиращо на представените по делото доказателства се установява, че процесната територия от 169кв. м. /означена в жълт цвят по скицата на вещото лице/ е извън площта и границите на имот с пл.№2469, кв. 80 по плана на [населено място], идентичен в останалата си част с имот с идентификатор 02659.2195.1914.Това е видно и от графичната част към заповед №РД-50-59/28.03.2001г. на кмета на район „Б.“, с която имота /пл.№2469/ е нанесен в кадастъра-кад. основа на РП на Б., одобрен със заповед №4200/1977г. Именно за този имот се е легитимирал като собственик оспорващия [фирма] при изработване на КК и КР, одобрена със заповед №РД-18-13/17.01.2012г. на изп. директор на АГКК с нот. акт №120, н. д.№116/2009г.,поради което имота /с идентификатор 02659.2195.1914/ е следвало да бъде нанесен по кадастралните си граници. Следователно е налице „непълнота и грешка“ по смисъла на т. 16,§1 от ДР – „несъответствие в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри”. Действителното състояние в случая се определя по действащата редакция на чл. 14, ал. 1 от Наредба №3/2005г. към момента на одобряване на първоначалната КК и КР, а това е критерият по т. 3 на горната разпоредба, а именно: “кадастралните планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ или отменения ЗТСУ, на § 40 от ПЗР на ЗКИР /ДВ, бр. 36 от 2004 г.)/ и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ“. Видно от представената в настоящата инстанция комбинирана скица за имот с идентификатор 02659.2195.1914, процесната част от 169кв. м.,освен, че не попада в кад. граници на имот пл.№2469 /стар/, няма и фактическа връзка с него, поради което е недопустимо означаването й в КК със същия идентификатор. Това също сочи на допусната „грешка“ в КК, одобрена със заповед №РД-18-13/17.01.2012г. на изп. директор на АГКК.

С оглед изложеното, допуснатото изменение досежно изключване на площта от 169кв. м. от имот с идентификатор 02659.2195.1914 е съобразено с установената грешка по смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР и се явява законосъобразно, поради което по отношение на обжалваното решение в тази част не са налице отменителните основания по. чл. 209, т. 3 от АПК и решението следва да бъде оставено в сила.

При изрично и своевременно заявената от ответника началник на СГКК-С. претенция за присъждане на разноски и изхода на делото, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, възлизащи в размер на 600лв - адв. в.ие, договорено и надлежно внесено по Договора за правна защита и съдействие от 30.09.2015г.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение №4102 от 15.06.2015 г. по адм. дело №10459/2014 г. на Административен съд-София град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу заповед №18-11288/ 19.08.2014г. на началника на СГКК-С., в частта с която е одобрено изменение на кадастралната карта и регистър на [населено място], одобрена със заповед №РД-18-13/17.01.2012г. на изп. директор на АГКК състоящо се в разделяне на имот с идентификатор 02659.2195.2468 на два имота с идентификатори 02659.2195.2709 и 02659.2195.2708 и промяна в идентификатора на сградата 02659.2195.2468.1 с нов идентификатор 02659.2195.2708.1 и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

О. Б. Р. жалбата на [фирма] срещу заповед №18-11288/ 19.08.2014г. на началника на СГКК-С., в частта за заличаване на имот с идентификатор 02659.2195.2468 и обект 02659.2195.2468.1 и нанасяне на нови обекти с идентификатори 02659.2195.2709, 02659.2195.2708 и 02659.2195.2708.1 и

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №10459/2014 г. на Административен съд-София град в тази част. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/-С. сумата 600лв /шестотин лева/,разноски. РЕШЕНИЕТО е окончателно.