Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция „Митници“ срещу решение № 407/24.03.2015 г., постановено по адм. д. 779/2014 г. по описа на Административен съд-Благоевград (АС-Благоевград).
Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и бъде потвърдена отменената заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба и писмени бележки. Претендира заплащане на разноски.
Ответникът Б.А.Р оспорва касационната жалба по подборни съображения, изложени в писмено възражение и писмени бележки. Претендира разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение № 407/24.03.2015 г., постановено по адм. д. 779/2014 г. по описа на АС-Благоевград е отменена Заповед № 3459/10.10.2014 г. на директора на Агенция „Митници“, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на държавния служител Б.А.Р, държавен инспектор в М. Ю с ранг IV младши. Административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, но без да е осъществен състава на дисциплинарното нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДС), а процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е проведена формално само в рамките на три дни. В мотивите на съдебното решение са изложени съображения относно спазване на сроковете за налагане на дисциплинарните наказания по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл.
Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно.
Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия и при спазване на административнопроизводствените правила, регламентирани в чл. 96 от ЗДСл.
Спазено е императивното изискване, регламентирано в чл. 93, ал. 1 от ЗДСл в относимата към казуса редакция от ДВ, бр. 24/2006 г. дисциплинарно наказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. От събраните в административното и съдебното производство доказателства се установява, че това изискване е спазено. По делото са депозирани писмени обяснения на Розев от 09.10.2014 г., като същият е изслушан от дисциплинарнонаказващия орган на същата дата, за което е съставен протокол.
Правилни са съображенията на първоинстанционния съд за спазване на сроковете по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Откриването на дисциплинарното нарушение в случая по смисъла на посочената разпоредба, е датата на уведомяване на наказващия орган за извършеното дисциплинарно нарушение с докладна записка рег. №4426/97 от 10.10.2014 г. на директора на дирекция "Професионални стандарти и контрол" в ЦМУ, поради което издадената на 10.10.2014 г. заповед е в срока по ал. 1.
При издаването на заповедта са спазени изискванията по чл. 97, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, като същата съдържа описание на служебните задължения, които са били виновно нарушени. Нормата на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл е императивна, предвидена е като гаранция за законосъобразното упражняване на предоставената на административния орган дисциплинарна власт и съответно като гаранция за защита правата на служителя.
Неоснователен е изводът на АС - Благоевград, че административният акт е постановен в нарушения на разпоредбите на чл. 89 - 91 от ЗДСл. Тези разпоредби регламентират основанията за дисциплинарна отговорност и определяне на дисциплинарно наказание. Необосновани са правните изводи на първоинстанционния съд за недоказаност на дисциплинарното нарушение, по съображения, че за държавния служител не съществува нормативно установено или следващо от длъжностната му характеристика задължение, като Розев е помагал при товаренето на акцизни стоки без нарочна заповед, като в случая същият е извършвал работа, която не е била негово служебно задължение и следователно не може да се квалифицира като неизпълнение на служебни задължения. В заповедта е посочено, че с деянието си осъществено на 25.07.2014 г., като е отделил и укрил в халето за щателна митническа проверка (ЩМП) на М. Ю 80 кутии цигари от определените за унищожаване със Заповед №312 от 01.07.2014 г. на началника на М. Ю, с цел да ги присвои, Б. Р. е нарушил служебните си задължения, регламентирани в чл. 21, ал. 1 от ЗДСл задължаващи държавния служител да изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие със законите на страната и устройствения правилник на съответната администрация, във връзка чл. 17, ал. 1, т. 5 от ЗМ (ЗАКОН ЗА МИТНИЦИТЕ) (ЗМ) задължаващ митническите служители да спазват утвърдените със заповед на министъра на финансите етични норми на поведение на митническия служител, във връзка с т. 10, предложение първо от Кодекса за поведение на митническия служител, утвърден със Заповед №ЗМФ-351/10.05.2003 г. на министъра на финансите, според която митническият служител не използва служебното си положение, в свой или чужд личен интерес и разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗДСл, според която при изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот държавният служител е длъжен да има поведение, което да не уронва престижа на държавната служба и да съответства на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, във връзка с чл. 5, ал. 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, приет с ПМС №126 от 11.06.2004 г., според който при изпълнение на служебните си задължения служителят следва поведение, което създава увереност у органите, чиято дейност подпомага, че могат да му се доверяват и да разчитат на него, което в случая не е изпълнено.
Дисциплинарно наказващият орган обстойно е изброил нарушените правила за поведение, регламентирани в ЗДСл, ЗМ (ЗАКОН ЗА МИТНИЦИТЕ), КПСДА, КПМС обсъдил ги е в светлината на доказателствата по делото и закономерно е стигнал до извода, че с деянията си, извършени във формата на действия, държавният служител Б.А.Р, държавен инспектор в М. Ю с ранг IV младши е нарушил законовите си задължения, като на 25.07.2014 г. е отделил и укрил в халето за щателна митническа проверка (ЩМП) на М. Ю 80 кутии цигари от определените за унищожаване със Заповед №312 от 01.07.2014 г. на началника на М. Ю, с цел да ги присвои. С поведението си жалбоподателят се е възползвал от служебното си положение в администрацията и умишлено е отделил и укрил в халето за щателна митническа проверка (ЩМП) на М. Ю 80 кутии цигари от определените за унищожаване, с цел да ги присвои, като по този начин не е извършил действия насочени към изпълнение на служебните си задължения. Жалбоподателят Розев в качеството си на държавен инспектор в А. М, при оказвана помощ при извършвана процедура по товарене на отнети в полза на държавата акцизни стоки - цигари, отнети с наказателни постановления не е следвал поведение, което създава увереност у органите, чиято дейност подпомага, че могат да му се доверяват и да разчитат на него, а самият признава, че е извършил нерегламентирани такива действия (чл. 5, ал. 2 от КПСДА).
Видно от писмените обяснения с вх. №3300-0339 от 25.07.2014 г. на Агенция "Митници" ТМУ Югозападна до началника на митница Югозападна, Розев посочва, че във връзка с ситуацията при товарни дейности на цигари за унищожение в халето за ЩМП на митница Югозападна е отделил няколко стека тънки "slims" цигари, за цена му да пуши, които са останали в халето за ЩМП, след което е съобразил, че може би ще извърши нещо нерегламентирано (нередно) и е излязъл в обедна почивка.
Твърденията на Розев в дадените обяснения с вх.№4426/97 от 09.10.2014 г. до директора на Агенция "Митници" не се подкрепят от приложените по делото доказателства. Той твърди, че с поведението си е спазвал етичните норми за поведение държавния служител, което се опровергава от събраните по делото доказателства. Доводите, че образуваното срещу него дисциплинарно производство е тенденциозно водено, предвид дадените от него писмени обяснения не са подкрепени с никакви доказателства в тази насока.
Дисциплинарното наказание е определено и съобразно принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Това е така, защото при определянето на наказанието административния орган се е съобразил с разпоредбата на чл. 91 от ЗДсл., която изисква наличието на четири кумулативни предпоставки, за да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание: тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител.
Като е достигнал до противоположен правен извод АС-Благоевград е постановил решение в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства.
Предвид на изложеното, оспореното решение следва да бъде отменено и вместо него настоящата инстанция да постанови друго по съществото на спора, с което жалбата на Б.А.Р срещу Заповед № 3459/10.10.2014 г. на директора на Агенция „Митници“ за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8, ал. 3 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответникът по касационната жалба следва да заплати на Агенция "Митници" сумата 340.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт.
Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 407 от 24.03.2015 г. по адм. д. № 779/2014 г. на Административен съд - Благоевград и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.А.Р, [населено място], [улица], ет. 2 срещу Заповед № 3459/10.10.2014 г. на директора на Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА Б.А.Р, [населено място], [улица], ет. 2 да заплати на Агенция "Митници", [населено място], [улица] сумата 340.00 (триста и четиридесет) лева възнаграждение за юрисконсулт. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.