Образувано е по касационна жалба на Митница П., чрез проц. представител П. Г., против решение № 1624/07.08.2015 г., постановено по адм. д. № 640/2015 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок от [фирма], чрез проц. представител адв. Е. Д..

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от [фирма], [населено място], ЕИК-[ЕИК], против решение № 234 от 18.03.2013 г. на началника на Митница П., с което е прекратена регистрацията на дружеството и е отменено удостоверение № BG003000С0056 от 31.07.2007 г. като лице, което произвежда, внася или въвежда на територията на страната въглища, както и като лице, извършващо сделки с въглища, съгл. чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗАДС. Съдът е постановил обжалваното решение, с което е отменил решение № 234 от 18.03.2013 г. като незаконосъобразно. Това е сторено, след като с решение № 2621 от 11.03.2015 г. Върховният административен съд, осмо отделение, е отменил решение № 475 от 17.02.2014 г. на АС Пловдив, постановено по адм. д. № 1387/2013 г. по същия казус и е върнал делото на същия съд за ново произнасяне, от друг състав, с указания.

Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи.

Съгл. чл. 57а, ал. 1 т. 1 ЗАДС на задължителна регистрация по този закон подлежат лицата, които произвеждат, внасят или въвеждат на територията на страната кокс или въглища, както и лицата, които извършват сделки с кокс или въглища. Правилото на чл. 57а ал. 2 т. 5 ЗАДС въвежда изискване регистрираното лице по ал. 1, т. 1 да не е извършило тежко или повторно нарушение по този закон, с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключване на споразумение.

Както при първото разглеждане на делото, така и в производството по обжалваното решение е изследвано и безспорно установено, вкл. със ССчЕ, че не са налице изискуеми публични задължения към момента на приключване на устните състезания, респ. към момента на постановяване на решението в предходното първоинстанционно производство. В това отношение не са налице възражения и в отменителното решение на ВАС. Делото е върнато на същия съд с указания, при новото разглеждане, да се изследва второто фактическо и правно основание за издаването на процесния административен акт, а именно - повторност на извършването на административни нарушения по ЗАДС. Съгл. чл. 4 т. 17 от ЗАДС "повторно" е нарушението, извършено в срок една година от влизането в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение.

По делото се представени с опис всички наказателни постановления, издадени от Миница П. на [фирма], за периода април 2013 г. до 09-03.2015 г. като безспорно е установено, че всичките са обжалвани от акционерното дружество и по съдебен ред една част от тези постановления са отменени, като съдебните решения са влезли в законна сила и приобщени като доказателства по делото, друга част са оспорени и все още няма постановен резултат по тях, т. е. висящи са, а трети - макар и да са влезли в сила - изтекъл е срок, повече от една година от влизането в сила към датата на оспореното решение на Митница П. - 13.03.2013 г. Досежно НП № 274/4.6.2012 г., макар и влязло в сила - не са налице данни за извършено повторно нарушение по чл. 89 ал. 1 ППЗАДС, основание за издаването му, както и липсват такива данни касателно висящите производства. В тази връзка правилно е изведен извод за липса и на втората педпоставка - поворност на чл. 57а, ал. 2 т. 5 ЗАДС.

Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1624/07.08.2015 г., постановено по адм. д. № 640/2015 г. по описа на Административен съд Пловдив. РЕШЕНИЕТО е окончателно.