Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на началника на МП "Пристанище В.", представляван от юрк. К., против решение № 1194/27.05.2015 г. по адм. д. № 4063/ 2014 г. по описа на Административен съд-Варна с молба за отмяната му като неправилно.

Ответникът, [фирма], представляван от адв. М., надлежно упълномощена, в писмена защита поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения:

С обжалваното първоинстанционно решение по оспорване на [фирма] Административен съд-Варна е обявил за нищожно Решение от 31.10.2014 г. към ЕАД 14BG002005J0003309/04.09.2014 издадено от началника на МП "Пристанище В.", с което по отношение на дружеството като получател на стоката, на основание чл. 20, ал. 2, т. 8 от ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗА АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове /ЗАДС/ е взет под отчет акциз за констатирани липси по ЕАД в размер на 2937, 98 лв. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че административният орган е издал административното решение при липса на компетентност. Развил е доводи че издателят на обжалваното решение, началник на митническо учреждение по смисъла на чл. 104, ал. 2 ЗАДС, предвид разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗАДС, вр. с чл. 107, ал. 3 и чл. 118 ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/ не е имал материална компетентост за издаване на акт за установяване задължение по декларация, а такава за определяне персонално митническия орган по чл. 104, ал. 1 ЗАДС вр. с чл. 7, ал. 1 ДОПК, който да възлага ревизионно производство и на решаващ орган при задължителния административен контрол върху тези актове.

Решението е постановено при липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Административно решение, с което е установено задължение за заплащане на акциз, е издадено от началника на МП "Пристанище В." в качеството му на орган по чл. 30 от Правилник за прилагане на ЗМ (ЗАКОН ЗА МИТНИЦИТЕ) /ППЗМ/.

Съгласно чл. 104, ал. 1, предл. 1 ЗАДС за извършване на проверките и за производствата по установяване, обезпечаване и събиране на задълженията за акциз се прилага ДОПК, доколкото не е предвидено друго в този закон. Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗАДС сочи, че задължението за заплащане на акциз възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление, а съгласно определението по ал. 2, т. 8 освобождаване за потребление е и установяването на липса на стоки, за които се дължи акциз. Ето защо, при издаване на обжалваното решение са били приложими разпоребдите на ДОПК. За целите на производството по ал. 1 разпоредбата на чл. 104, ал. 2 ЗАДС предоставя на митническите учреждения по ЗМ (ЗАКОН ЗА МИТНИЦИТЕ) /ЗМ/ компетенциите на териториални дирекции на НАП, на директора на Агенция "Митници" правомощията на изп. директор на НАП, а на началниците на митническите учреждения - правомощията на териториален директор .По аргумент от чл. 118, ал. 2 ДОПК вр. с чл. 104, ал. 1 ЗАДС началникът на МП "Пристанище В." в качеството му на началник на митническо учреждение е бил компетентен да определи персонално митническия орган, който да постави начало на ревизионното производство с надлежна заповед и да упражни като решаващ орган задължителния административен контрол по отношение издадения в това ревизионно производство акт за установяване на задължение по декларация, но не и да издаде този акт. Като е процедирал като орган по чл. 30 ППЗМ в производство, подчинено, съгласно чл. 104, ал. 1 ЗАДС, на правилата на ДОПК, началникът на МП "Пристанище В." е издал нищожно административно решение.

Касационните доводи за неправилност на решението се основават на твърдението, че акцизът е дължим в хипотезата на чл. 20, ал. 2, т. 5 ЗАДС, поради което следва да бъде определен и взет под отчет по реда за публичните задължения, събирани от митническите органи - чл. 42 ЗАДС. С оглед данните по преписката и възприетите в мотивите на обжалваното административно решение фактически и правни основания, така изразеното становище следва да бъде оценено единствено като защитна теза.

Предвид изложеното обжалваното решение като постановено в съответствие с установяванията по делото и правилно приложение на закона следва да бъде оставено в сила. Ето защо, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение, РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1194/27.05.2015 г., постановено по адм. д. № 4063/2014 г. по описа на Административен съд Варна. РЕШЕНИЕТО е окончателно.