Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 7100/24.11.2014г., постановено от Административния съд С.-град по адм. д.№ 6049/2013 година.

С обжалваното решение е осъдена Дирекция за национален строителен контрол, да заплати на осн. чл. 1 ЗОДОВ на М. Д. К. и на И. К. К. обезщетение за неимуществени вреди за периода 09.10.2007г.-04.09.2008г. в размер на по 3000 лева на всеки един от тях ведно със законната лихва върху суматаq от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, като е отхвърлил исковете им за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лева и за периодите 13.03.2007г.-09.10.2007г. и от 04.09.08г. до завеждането на исковата молба. Със същото решение ДНСК е осъдена за разноски в размер на 840 лева.

С касационната жалба на М. К. и И. К. се обжалва решението в отхвърлителната му част. От обстоятелствената част на жалбата следва, че поддържаното касационно основание е необоснованост на съдебното решение в обжалваната му част. Иска се отмяна на решението в тази част и уважаване на исковете изцяло.

С касационната жалба на Дирекцията за национален строителен контрол се обжалва решението в осъдителната му част. Твърди се недопустимост на решението, както и за неправилност в частта, в която частично са уважени исковете на ищците. Соченото основание за недопустимост на решението е, че исковете са предявени срещу ненадлежен ответник. Този касатор счита, че решението в обжалваната му част е неправилно, тъй като съдът е направил неправилна преценка на събраните по делото доказателства и неправилно е приложил материалния закон. Иска се обезсилване на решението евентуално отмяната му в обжалваната част.

С писмен отговор на касационна жалба, М. К. и И. К. чрез процесуалния им представител оспорват касационната жалба на ДНСК и искат отхвърлянето й.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост на касационните жалби. По...