Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), подадена чрез процесуалния й представител юрк.И. Ц., срещу решение №6696 от 03.11.2015г. по адм. д. №6348/2015г. на Административен съд София-град. С него е отменен мълчаливия отказ на КЕВР да се произнесе по жалба с вх. №Е-13-01-133 от 26.11.2014г. на [фирма] срещу [фирма] ( [фирма]), и е върнато делото като административна преписка на КЕВР за ново произнасяне в 60 дневен срок при спазване на указания в мотивите на решението по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба се съдържат доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Твърди се, че мълчалив отказ се формирал само тогава, когато КЕВР трябва да издаде индивидуален административен акт, а при подаването на жалбата, такова искане не било направено, поради което не бил формиран мълчалив отказ. По изложените съображения процесуалният представител на КЕВР моли съдебното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което жалбата на [фирма] да бъде оставена без разглеждане.
Ответната страна по касация [фирма], чрез процесуалните си представители адв.И. Г. и адв.К. С., с представен писмен отговор и в съдебно заседание, оспорват касационната жалба. Моли съдебното решение да бъде потвърдено.
Заинтересованата страна [фирма], чрез пълномощника си юрк.И. М., с представен писмен отговор и в съдебно заседание, моли да бъде отменено обжалваното съдебното решение като неправилно и незаконосъобразно и да бъде постановено ново решение, което да бъде отхвърлена жалбата на [фирма]. Алтернативно моли да бъде върната преписката на КЕВР с указание за прекратяване на преписката поради липса на нарушение от [фирма].
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу неблагоприятен за нея съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Административният съд С.-град е бил сезиран с жалба, подадена от [фирма], срещу мълчаливия отказ на КЕВР да се произнесе по негова жалба с вх. №Е-13-01-133 от 26.11.2014г., срещу [фирма], в качеството му на координатор на специална балансираща група. Съдът е отменил мълчаливия отказ на КЕВР и е върнал делото като административна преписка на КЕВР за ново произнасяне с изричен акт по подадената жалба в 60 дневен срок, при спазване на указания в мотивите на решението по тълкуването и прилагането на закона.
За да постанови този резултат съдът е приел, че [фирма] е подало жалбата си до КЕВР, чрез [фирма] на 19.11.2014г. [фирма] е изготвило становището си по жалбата и я е изпратило на КЕВР на 26.11.2014г. От този момент според съда е започнал да тече срока за произнасяне на административния орган по подадената жалба. – до 26.01.2015г. Този срок е бил удължен от КЕВР с два месеца – до 26.03.2015г. Този срок е бил продължен с още две месеца, със съгласието на жалбоподателя и е изтекъл на 26.05.2015г. С писмо вх. №Е-13-01-133/14.05.2015г. жалбоподателят е поскал КЕВР да се произнесе, като е посочил, че непроизнасянето в срок до 26.05.2015г. ще доведе до оспорване на мълчаливия отказ на КЕВР. Жалбата срещу мълчаливия отказ е била подадена на 09.06.2015г., или в едномесечния срок по чл. 149, ал. 2 от АПК.
Процесуално допустимата жалба съдът е разгледал по същество, като е приел, че според чл. 147 от Наредба №3 от 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката /НЛДЕ/, КЕВР следвало да се произнесе по постъпилата жалба с изричен акт. Правомощието на административния орган не означавало само право да се произнесе въз основа на предоставената й компетентност за това, но и задължение да направи това. Като не се произнесла в срок, налице бил формиран мълчалив отказ според фикцията на чл. 58, ал. 1 от АПК. Такъв мълчалив отказ от произнасяне по жалбата бил недопустим поради разписаното задължение на КЕВР за задължително произнасяне независимо с какъв акт и резултат по подадената до нея жалба.
Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Материята по подадената жалба се урежда от нормите на чл. 22, чл. 75-81 ЗЕ, както и чл. 142-149 от НЛДЕ.
Безспорно е правомощието на КЕВР да разглежда подадени жалби от лицензианти срещу лицензинати – чл. 22, ал. 1, т. 3 ЗЕ, включително и да осъществява контрол за спазване на условията по издадените лицензии – чл. 75, ал. 2 ЗЕ и съответствието на извършените лицензионни дейности с условията – чл. 76. Това й правомощие съвпада с правомощието й по чл. 142, ал. 1, т. 3 от НЛДЕ.
Редът за подаването на жалби е този, предвиден в НЛДЕ, като в чл. 143, ал. 3 е предвидено, жалбата до КЕВР се подава, чрез съответното енергийно предприятие. В конкретния случай жалбата е подадена до КЕВР чрез [фирма] на 19.11.2014г., която със становището си я е изпратила на КЕВР. Последната я е получила на 26.11.2014г., като след изтичането на 2-месечния срок, КЕВР го е удължила на основание чл. 146, ал. 2, изречение второ, а със съгласието на жалбоподателя срокът е удължен с още 2 месеца. Жалбата е получена в КЕВР на 26.11.2014г., когато реално е достигнала в нея и от тогава започва да тече срокът за произнасяне, а не от момента на подаване на жалбата чрез [фирма]. Това удължаването на срока за произнасяне общо с шест месеца е до 26.05.2015г., от когато е започнал да тече едномесечния срок по чл. 149, ал. 2 АПК за обжалване на мълчаливия отказ. При това фактическо установяване правилни са изводите на съда, че жалбата, подадена до съда на 09.06.2015г. е в този едномесечен преклузивен срок.
Неоснователно е оплакването, че се формирал мълчалив отказ само по искане за издаване на индивидуален административен акт, а такова искане с жалбата не било направено. Както вече се посочи, в правомощията на КЕВР е да разреши възникнал спор между лицензианти, като произнасянето е с изричен акт. Решенията, включително и мълчаливият отказ на КЕВР подлежат на съдебен контрол по реда на АПК – чл. 13, ал. 9 ЗЕ, чл. 148, ал. 1 от НЛДЕ. При предвидено правомощие по закон за органа да се произнесе с изричен акт, непроизнасянето му в срок формира мълчалив отказ, по силата на законовата фикция на чл. 58, ал. 1 АПК. Този мълчалив отказ е формиран при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, които задължават КЕВР да се произнесе с изричен акт. Мълчаливият отказ е формиран и в нарушение на изискването за форма, както и в нарушение на материалния закон, до който правилен извод е достигнал и административният съд.
Неоснователно е искането на заинтересованата страна съдът да даде указания на регулаторния орган да прекрати образуваното пред него производство, защото [фирма] не била допуснала нарушение на издадената лицензия за координатор на специална балансираща група. Съдът не може да дава указания на регулаторния орган при липса на произнасяне от негова страна, относно спазването на лицензията.
Искането на ответника [фирма] за намаляване на определения от първоинстанционния съд 60 дневен срок за произнасяне от КЕВР е недопустимо, поради липса на жалба от [фирма] срещу решението на административния съд в тази му част.
По изложените съображения съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да се остави без уважение с оглед на изхода на спора.
При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК е основателно искането на [фирма] за присъждане на направените от него разноски по делото – за адвокатско възнаграждение. Същите са своевременно поискани и доказани с представените в съдебното заседание на 17.05.16г. доказателства. Въз основа на това се установяват разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв. Основателно е обаче искането на касатора за намаляването им поради прекомерност. Според чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с §1 Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от възражението, е регламентиран минимален размер на адвокатско възнаграждение за настоящото дело от 300 лв. В случая са заплатени 1800 лв., но това възнаграждение е заплатено на адвокатско дружество, като според приложеното пълномощно в първоинстанционното производство за представителство по делото са били упълномощени трима адвокати. [фирма] има право на разноски само за един адвокат съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК. При съобразяване и на фактическата и правна сложност на спора според изискването на чл. 78, ал. 5 от ГПК, заплатеното адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено на 600 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила решение №6696 от 03.11.2015г. по адм. д. №6348/2015г. на Административен съд София-град.
ОСТАВЯ без уважение искането на Комисията за енергийно и водно регулиране за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], район „О.”, [улица], Е.[ЕИК], сумата от 600 /шестстотин/ лева - разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно.