Производството е по реда на по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на консорциум [ЮЛ] [населено място] срещу решение № 2762 от 15.12.2014г. на Административен съд Пловдив по адм. дело 659/2014г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 241302265/24.10.2013г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – [населено място] в частта, в която е потвърден/изменен с Решение № 145/10.02.2014г. на изпълняващия длъжността директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /ОДОП/ – П. при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е необосновено и неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че РА е нищожен, като издаден от некомпетентен орган, което не е било обсъдено от първоинстанционния съд. Прави възражение за изтекла давност по отношение на част от допълнително начисления ДДС. Изтъква, че в решението липсват мотиви, като същото представлява дословно възпроизвеждане на ревизионния доклад и решението на директора на дирекция „ОДОП”, а доводите на жалбоподателя не са били обсъдени. Счита, че данъчно събитие по ЗДДС не е възникнало, тъй като не е установено фактическо връщане на активите или преустановяване на ползването им. Освен това се поддържа, че в РА липсва описание на СМР, които са счетени за подобрения, както и конкретни съображения защо те са счетени именно за такива; съответно в тази връзка мотивите на съда са непълни и погрешни. В частта по ЗКПО касаторът изтъква, че органите по приходите и съдът е следвало да допуснат експертиза за изчисляване на пазарната лихва. Поддържа, че издаването на кредитно известие е ирелевантно за извършеното преобразуване на счетоводния финансов резултат за 2007г., съгласно чл. 78 ЗКПО, а относимите към спора факти не са обсъдени нито...