Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Д. М. Д. срещу решение №54/21.04.2015 г., постановено по адм. д. № 434/2014 г. по описа на Административен съд отм. а Загора (АС отм. а Загора), с което е отхвърлен иска му против директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – С. З. (ОД на МВР-С. З.) да изпълни задължението си по чл. 232, ал. 1 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР, отм. ) за връчване на заповед № 107/22.01.2010 г. за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР. Касаторът твърди в касационната жалба, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение. Не претендира разноски.
Ответникът – директорът на ОД на МВР – С. З., редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение №54/21.04.2015 г., постановено по адм. д. № 434/2014 г. по описа на Административен съд отм. а Загора (АС отм. а Загора) е отхвърлен иска на Д. М. Д. против директора на ОД на МВР-С. З. с искане да изпълни задължението си по чл. 232, ал. 1 от ЗМВР, отм., а именно да връчи заповед № 107/22.01.2010 г. за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР. В мотивите на решението е прието, че цитираната заповед е надлежно връчена при отказ на нейния адресат, поради което не е налице бездействие на административния орган по смисъла на чл. 257, ал. 1 от АПК. Така постановеното съдебно решение е правилно.
Касационната жалба е не съдържа доводи, които да не са обсъдени и анализирани от първата инстанция. С оглед характера на настоящото производство касационната инстанция извърши служебна проверка относно действителността, валидността и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон и намира, че не са налице основания за неговата отмяна. Изводите на първоинстанционния съд относно приложимия закон и осъществените факти са правилни и обосновани.
На практика касационният жалбоподател не оспорва, че е посетен в ареста от комисия, съставена от служители на ОД на МВР, което се установява и от събраните по делото доказателства – писмени и устни. За извършеното връчване на заповед № 107/22.01.2010 г. е съставен протокол рег. № 4121/26.01.2010 г., който е оспорен при приемането му като писмено доказателство – официален свидетелстващ документ. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по оспорването на този документ. По повод оспорването е постановено определение от 10.12.2014 г., допуснати са до разпит свидетели, а въз основа на дадените от тях показания АС-С. З. е формирал извод, че то е неоснователно. Подробно и задълбочено първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, от които е достигнал до правилния правен извод, че оспорването на документа не е успешно ( стр. 6-7 от мотивите на обжалваното съдебно решение).Използваните изрази в мотивите на съдебния акт са съвсем прецизни, а направеният извод е категоричен и последователно обоснован. Ясно е формирана и волята на решаващия съдебен състав за спазване на относимата процедура по чл. 232 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР, отм. ). Съгласно цитираната разпоредба при отказ на служителя да получи заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, тя му се обявява в присъствието на двама служители на МВР, които удостоверяват отказа с подпис. В Правилник за приложение на ЗМВР отм. и Инструкция № Iз-1015 от 4.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР се съдържа детайлизиране на начина на оформяне на процедурата по връчване на книжа при отказ на служителя и в този смисъл също са относими към спора.
В мотивите на решението на АС отм. а Загора правилно е прието, че е извършено връчване на заповед № 107/22.01.2010 г. и не е налице бездействие от страна на директора на ОД на МВР – С. З. да изпълни това свое задължение, произтичащо от закон.
Предвид на изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Ответната страна не е направила разноски в касационната инстанция, не претендира такива, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 54/21.04.2015 г., постановено по адм. д. № 434/2014 г. по описа на Административен съд отм. а Загора. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.