Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 36, ал. 1 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

Образувано е по жалба на И. Ц. И., съдия в Районен съд – [населено място], срещу решение по т. 12 от протокол № 47 от заседанието на ВСС (Висшия съдебен съвет), проведено на 17.09.2015 г., с което е оставено без уважение възражението му против изготвената му комплексна оценка, проведено е периодично атестиране на основание чл. 196, т. 2 от ЗСВ и на основание чл. 206 от ЗСВ е приета комплексна оценка от атестирането „добра“ – 82 (осемдесет и две) точки. Поддържат се доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че Висшия съдебен съвет не е обсъдил подробно изложените във жалбата и възражението доводи и съображения, в резултат на което е постановил незаконосъобразно решение. Излага съображения, че данните и констатациите, които са отразени в единния атестационен формуляр, не могат да обосноват намаляване на броя на точките, които са предложени от помощната атестационна комисия и съответно приемането на обща оценка от 82 точки, вместо предложената от комисията обща оценка от 91 точки. Жалбоподателят излага твърдения, че са занижени и несъответстващи на действителните резултати от работата му оценките по следните критерии: „Правни познания и умения за прилагането им“, „Умение за анализ на правнорелевантните факти“ и „Експедитивност и дисциплинираност“, като претендира оценката по всеки от тези критерии да бъде увеличена, също така се навеждат доводи относно противоречива практика на кадровия орган и различен подход при атестирането на други магистрати и немотивираност на административния акт. По подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, изложени в жалбата и в подаденото възражение, моли обжалваното решение да бъде отменено и преписката да се върне на ВСС за ново произнасяне, а в...