№369

С., 27.10.2015 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 3860 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез пълномощника му адвокат И. Н. против решение № 587 от 31.03.2015 г., постановено по гр. д. № 3480 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е потвърдено решение № 3629 от 8.10.2014 г. по гр. д. № 2922/2014 г. на Районен съд-Пловдив за отхвърляне на предявения от [фирма], [населено място] против Г. З. Д.-В. ревандикационен иск по отношение на поземлен имот № 418, кв. 18б /стар кв. 107/ по плана на централна градска част-гр.П., одобрен със заповед № 1155 от 1982 г. и заповед № ОА-803 от 2007 г., с административен адрес [населено място], [улица], целият с площ от 260.50 кв. м., с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри 56784.518.386, включен в УПИ ІІ-съдебна палата.

Ответникът по касационната жалба Г. З. Д.-В. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендира възстановяване на направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съдът съобрази следното:

При постановяване на решението си въззивният съд е приел за безспорно, че на 07.05.2012 г. е вписано заличаване на съдружниците в [фирма] – В. Г. Г. и А. К. Г., а като едноличен собственик на капитала на дружеството (което вече...