О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 144гр. София, 06.10.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА

ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 3117/15г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 20206 от 16.02.2015г. на Н. К. Д. и Й. П. Д. срещу въззивно решение № 18896 от 26.11.2014 г., постановено по в. гр. д. № 6606/13г. на Софийския градски съд, I. с-в. С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение от 11.03.2013г. по гр. д. № 13505/10г. на Софийския районен съд, 32 с-в, с което са отхвърлени предявените от Н. К. Д. и Й. П. Д. срещу И. С. Й., Р. С. Т., Д. Р. Я., Е. И. П., Г. И. М., Б. Л. П. и С. Л. А. искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че ищците са собственици на идеални части от поземлен имот пл. № 41 по кадастрален лист Г-7-7-А по кадастралния план на [населено място] от 1993 г., с площ 465 кв. м., заедно с построената в него масивна жилищна сграда.

Ответниците по касационната жалба, И. С. Й., Р. С. Т., Д. Р. Я., Е. И. П., Г. И. М., Б. Л. П. и С. Л. А., считат, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Претендират разноски.

Настоящият състав на Върховния касационен съд, II г. о., намира следното:

Разпоредбата на § 14 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс предвижда, че подадените...