Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Г. Ч. Членове: СТАНИМИР Х. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора П. Б. изслуша докладваното от съдията С. Х. по административно дело № 10922/2025 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).
Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел „Агенция за регионално икономическо развитие – С. З. с ЕИК 123079354 със седалище и адрес на управление гр. С. З. ул. „Г. С. № 127, представлявано от изпълнителния директор Р. С. Г., чрез представител по пълномощие – адв. В. Ц. от Адвокатска колегия – С. З. против Решение № 2723/01.07.2025 год. по адм. дело № 1064/2024 год. по описа на Административен съд – С. З. с което е отхвърлена жалбата на сдружението срещу Решение № РД-02-14-2497/29.11.2024 год. на ръководителя на Националния орган (РНО) на П. И. VІ-Б „Евро-Средиземноморски басейн“ 2021-2027 год. и в тежест на сдружението са присъдени разноски в размер на 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Заявено е твърдение, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Според оспорващия, основният спор относно наличието на „конфликт на интереси“ се заключава в анализа на представените по делото заповеди за определяне на екипа за изпълнение на проекта, които съда и административния орган са приели като основополагащи за изпълнението на възложените на посочените в тях лица проектни функции и дейности. В този смисъл се оспорва извода на съда, съгласно който, заеманата от изпълнителния директор на сдружението ръководна позиция в правно-организационната структура на бенефициера изключва възможността това лице да участва в изпълнението на проекта, а възнаграждението за положения от него труд обуславя частния му интерес от материален характер, който би повлиял на обективното и безпристрастно изпълнение на трудовите му функции. В подкрепа на това оспорване е заявено, че в случая не е налице недопустимо сключване на договор сам със себе си и приемане на работа сам на себе си, нито смесване на качествата на възложител, изпълнител и приемащ изпълнението на работа, поради което, изводът за допуснато нарушение на правилата и насоките за изпълнение на процесната програма и Регламент (ЕС) 2018/1046 е неправилен и незаконосъобразен. С оглед на това, касаторът твърди, че възприетия от административния орган и от съда факт, че едно лице изпълнява едновременно функциите на възлагащ и изпълнител, като достатъчен да обоснове конфликт на интереси във връзка с изпълнението на проекта е неправилен и необоснован. Заявено е също, че в хипотезата на налагане на финансова корекция на вече извършените разходи поради наличие на конфликт на интереси, изследването на въпроса за реално изпълнение на дейността и нейното повлияване от сочения „конфликт на интереси“ е от значение за прилагането на предвидената в чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕФСУ корекция. Допълнено е, че в случая липсва спор, че изпълнителния директор на СНЦ „Агенция за регионално икономическо развитие – С. З. реално и обективно е изпълнил възложените му с допълнителните споразумения проектни задължения. С оглед на това, с реалното и ефективно изпълнение на трудовите задължения по изпълнението на проекта от страна на лицето, за което се твърди че е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 61, 3 от Регламент (ЕС) 2018/1046, бенефициерът в лицето на СНЦ „Агенция за регионално икономическо развитие – С. З. не е нанесъл вреда на бюджета на Съюза и не е извършил неправомерен разход, който да бъде отказан като недопустимо финансиране по Програмата.
В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното съдебно решение и за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание, касаторът не изпраща представител, като е депозирал допълнителна молба, в която заявява, че поддържа доводите в касационната жалба и формулира искане за отмяна на оспореното съдебно решение и присъждане на разноски.
Ответникът – ръководител на Националния орган по П. И. VІ-Б „Евро-Средиземноморски басейн“ 2021-2027 год., чрез представител по пълномощие – главен юрисконсулт Д. В. представя писмен отговор по касационната жалба, в който обосновава доводи за неоснователност на оспорването. Заявено е твърдение, че първоинстанционния съд подробно е обсъдил фактическата обстановка, както и направените с жалбата възражения срещу процесния административен акт, като е достигнал до правилни изводи относно допуснатите от страна на бенефициера нарушения. За правилни и обосновани са възприети и мотивите на първоинстанционния съд по отношение на формирания правен извод за наличие на „конфликт на интереси“, което обосновава и законосъобразност на определената от административния орган финансова корекция.
С оглед така заявените доводи е формулирано искане за отхвърляне на касационната жалба, като неоснователна и оставяне в сила на оспореното съдебно решение. Заявено е и искане за присъждане на разноски, като е формулирано и възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна юрисконсултско/адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, ответникът редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпила допълнителна молба от РНО, чрез процесуалния му представител – главен юрисконсулт Велинова, в която е заявено, че се оспорва касационната жалба по заявените в отговора доводи. Прави се искане за оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Отново е заявено възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски.
Представителят на Върховната касационна прокуратура, в съдебно заседание и в писмено становище дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради липсата на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени съображения предлага решението като правилно да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на касатора и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, от фактическа страна административният съд е приел за установено следното:
М. М. на регионалното развитие и благоустройството, чрез Дирекция „Управление на териториално сътрудничество“, в качеството му на Национален орган на П. И. VI-Б „Евро-Средиземноморски басейн“ и СНЦ „Агенция за регионално икономическо развитие – С. З. , в качеството му на партньор по проект с референтен № EuroMED0200557 „Adopting electric mobility in underserved rural and remote MED areas“ („Въвеждане на електрическата мобилност в недостатъчно обслужваните селски и отдалечени райони на Средиземноморието“), е подписан договор № РД-02-29-436/01.07.2024 год. за предоставяне на национално съфинансиране с общ размер на бюджета на проекта от 2 856 363,90 евро, като общият размер на допустимите разходи на партньора СНЦ „Агенция за регионално икономическо развитие – С. З. възлиза на сумата от 218 417,50 евро.
В изпълнение на дейностите по проекта със Заповед № 01-А-RuralMed от 02.01.2024 год., Р. Г. в качеството й на изпълнителен директор на сдружението, е определила разпределението на задълженията на екипа по позиции за периода от 02.01.2024 год. до 31.01.2024 год., както са описани и основните дейности на членовете на екипа за управление и екипа за изпълнение на проекта. Видно от заповедта, за Ръководител на екипа за управление е посочена Р. С. Г., като същата е определена и за експерт по изпълнението. В заповедта е указано, че възнагражденията по проекта се изплащат съгласно основните трудови договори на служителите и допълнителните споразумения към тях.
От страна на изпълнителния директор на сдружението – Р. Г. е изготвена и последваща Заповед № 02-А-RuralMed от 01.02.2024 год., в която, за периода от 01.02.2024 год. до 31.12.2024, Р. С. Г. отново е определена за Ръководител на екипа по проекта, както и за експерт по изпълнението с основните дейности и задължения за съответните позиции. В тази заповед отново е указано, че възнагражденията по проекта се изплащат съгласно основните трудови договори на служителите и допълнителните споразумения към тях.
С. З. № 03-А-RuralMed от 01.04.2024 год., Р. Г. е определила за периода от 01.04.2024 год. до 30.09.2024 год. себе си като член на Управляващия комитет, а за Ръководител проект е посочен К. П.. По аналогичен с предходните заповеди начин и в тази заповед е указано, че възнагражденията по проекта се изплащат съгласно основните трудови договори на служителите и допълнителните споразумения към тях.
Предвид горните заповеди и указанията в тях за изплащане на възнагражденията, между СНЦ „Агенция за регионално икономическо развитие – С. З. , представлявано от О. С. – Председател на УС и работодател, и Р. Г. – изпълнителен директор на сдружението са сключени последователно: 1. Допълнително споразумение (ДС) № 1 от 03.01.2024 год. към Трудов договор № 36 от 15.05.2008 год., в сила от 01.01.2024 год.; 2. Анекс № 003 от 03.01.2024 год. към трудовия договор и ДС № 1 от 03.01.2024 год., в сила от 01.01.2024 год. и 3. Анекс № 022 от 01.04.2024 год. към трудовия договор и ДС № 1 от 03.01.2024 год., в сила от 01.04.2024 год. В посочените Допълнително споразумение и Анекси е определен размера на дължимото доплащане към основното месечно възнаграждение на изпълнителния директор на сдружението, за извършваната от него работа по няколко проекта, като в тази връзка изрично му се възлага от страна на председателя на УС участието в качеството му на Ръководител екип, Експерт по изпълнението и Член на Управляващия комитет по проект с референтен № EuroMED0200557 „Adopting electric mobility in underserved rural and remote MED areas“ („Въвеждане на електрическата мобилност в недостатъчно обслужваните селски и отдалечени райони на Средиземноморието“).
В деловодната система на МРРБ е постъпило подадено от контрольор извършил първо ниво на контрол на проекта уведомление за съмнение за нередност, регистрирано с № УТС-1574/08.08.2024 год. за констатирана за нередност – конфликт на интереси относно проект с референтен №EuroMED0200557, с партньор СНЦ „Агенция за регионално икономическо развитие – С. З. . В сигнала се твърди извършено нарушение по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 и чл. 2, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, представляващо нередност по т. 1 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и на процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ (Наредбата за посочване на нередности) във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕФСУ – конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046.
Като фактически обстоятелства, в сигнала се твърди, че посредством заповедите за разпределението на задълженията по проекта /№ 01 от 02.01.2024 год., № 02 от 01.02.2024 год. и № 03 от 01.04.2024 год./, Р. С. Г., в качеството си на Председател и Изпълнителен директор на сдружението е определила членовете на екипа и е разпределила задълженията им, като във връзка с това от страна на Председателя на УС са сключени и допълнителното споразумение и анексите с г-жа Г., с което са определени и получаваните от нея възнаграждения. Подробно е описан начина на формиране и размерите на допълнителните плащания към основното трудово възнаграждение на изпълнителния директор. Размерът на предложената корекция по декларираните разходи по основния трудов договор и сключените към него допълнителни споразумения и анекси е 100% или общо 1936.40 евро. Тази сума се явява и неверифицирана за отчетния период.
По повод регистрирания сигнал за съмнение за нередност, до СНЦ „Агенция за регионално икономическо развитие – С. З. е изпратено уведомително писмо с изх. № 99-00-3-51/15.10.2024 год. от ръководителя на НО. В писмото са обективирани констатациите, обосноваващи наличие на конфликт на интереси по отношение на лицето Р. Г. – изпълнителен директор, което е определило само себе си за Ръководител на екипа, Експерт по изпълнението и член на Управляващия комитет и въз основа на сключени в тази връзка трудов договор, изменен с ДС и анекси е получило конкретно възнаграждение. Обобщено е, че в случая съществуващите взаимоотношение между контролиращ и контролиран са опорочени, доколкото едно и също лице възлага и приема работата, като само си определя и изплаща възнаграждение. Посочено е също и наличието на пристрастност на възлагащия и приемащия изпълнението на дейностите, тъй като функциите се извършвали от едно и също лице. Формиран е извод за наличие на конфликт на интереси поради компрометиране на обективното и безпристрастно упражняване на функциите на финансовия участник при избора на служители за съответните позиции, поради наличие на икономически интерес от представляващия сдружението-бенефициер. Посочено е, че така установеното съставлява нарушение на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046, доколкото е налице пряк личен икономически интерес за изпълнителния директор, който в качеството си на ръководен орган на бенефициера е определил сам себе си на визираните проектни длъжности и въз основа на сключения и изменен трудов договор е получил възнаграждение от средствата, предоставени за финансиране на проекта. Прието е, че е налице нередност съгласно т. 1 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, поради което следвал да се наложи финансова корекция в размер на 100% от стойността на допустимите разходи по трудов договор № 36 от 15.05.2008 год., Допълнително споразумение № 1 от 03.01.2024 год. към трудовия договор, изменено с Анекс № 003 от 03.01.2024 год. и Анекс № 022 от 01.04. 2024 год., сключени между сдружението и Р. Г..
На основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, в уведомителното писмо е указана възможността на бенефициера в 14-дневен срок да представи възражения по основателността и размера на финансовата корекция. Бенефициерът СНЦ „Агенция за регионално икономическо развитие – С. З. се е възползвал от предоставената му възможност, като в указания срок е депозирал писмено възражение, в което е оспорил твърдението за наличие на нарушение, което би могло да се квалифицира като нередност, за която е определяна финансова корекция в посочения процентен показател.
Като е приел подаденото възражение за неоснователно, РНО по П. И. VI-Б „Евро-Средиземноморски басейн“ 2021-2027 год. е постановил Решение № РД-02-14-2497/29.11.2024 год., с което на основание чл. 73, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕФСУ във връзка с 5, т. 4 и 70 от ДР на ЗУСЕФСУ е определена финансова корекция в размера на 100% върху стойността на допустимите разходи, финансирани със средства на европейските фондове при споделено управление, по следните актове: Допълнително споразумение № 1/03.01.2024 год. към Трудов договор № 36/15.05.2008 год.; Анекс № 003/03.01.2024 год. към Трудов договор № 36/15.05.2008 год. и Допълнително споразумение № 1/03.01.2024 год.; Анекс № 022/01.04.2024 год. към Трудов договор № 36/15.05.2008 год. и Допълнително споразумение № 1/03.01.2024 год.
При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че решението е издадено от материално компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма, съдържа законоустановените реквизити и мотиви, като при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения.
По отношение на материалната законосъобразност на оспореното решение, съдът е приел, че действително в случая е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046. При формирането на този правен извод, съдът е приел, че с процесните допълнително споразумение и анекси към него, и към основния трудов договор, на изпълнителния директор Р. Г. е възложено участието по проект №EuroMED0200557 на позиции Ръководител екип, Експерт по изпълнението и член на Управляващия комитет, като е определено конкретно допълнително възнаграждение, чрез съответното процентно изражение спрямо отработените часове. По мнение на съда, по този начин и предвид заеманата длъжност на изпълнителен директор, Г. е определила сама себе си същевременно за възложител и изпълнител на конкретни дейности, както и за член на контролен орган по проекта, с което безспорно е нарушила принципа на обективно и безпристрастно разходване на средствата по линия персонал. След анализ на основните функции на визираните позиции, съдът е установил, че от една страна тяхното съвместяване предполага възможността за осъществяване на занижен контрол върху работата в изпълнение на проекта, а от друга страна и до формирането и изразяването на необективна оценка по повод анализа за изпълнение на същия в цялост. Формиран е извод за наличие както на фактическа, така и на икономическа свързаност между изпълняваните функции и предполагаемия частен интерес от материален характер. Развити са и мотиви, съгласно които, в случая конфликтът на интереси се основава на обстоятелството, че вземането на конкретни решения изцяло е повлияно от тежката зависимост в която едно лице се намира само със себе си едновременно в позицията на орган на управление на бенефициера, негов представляващ и част, както от управленския, така и от изпълнителския екип по проекта, за чиито изпълнение всъщност същото това лице отговаря.
В съответствие с така обективираните мотиви, първоинстанционният съд е приел наличието на материалноправните основания, посочени в оспореното решение за наличието на нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕФСУ, във връзка с чл. 2, 31 от Регламент (ЕС) № 2021/1060 на ЕП и на Съвета от 24.06.2021 год. по повод констатирано нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 на ЕП и на Съвета от 18 юли 2018 год., доколкото твърдението за наличие на конфликт на интереси се явява обосновано и доказано.
С оглед така формирания правен извод, съдът е приел решението за определяне на финансова корекция за правилно и законосъобразно, поради което е отхвърлил жалбата, като неоснователна и в полза на административния орган е присъдил разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
На първо място, настоящата касационна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за постановяването му, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тези мотиви, без необходимост от тяхното възпроизвеждане. При постановяване на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание.
Относно материалната законосъобразност на оспореното съдебно решение, настоящата касационна инстанция приема следното:
В разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕФСУ е указано, че финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция когато по отношение на бенефициента е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046. От своя страна, в чл. 61, 1 от Регламент (ЕС) 2018/1046 е посочено, че финансовите участници по смисъла на глава 4 от настоящия дял и другите лица, включително националните органи на всяко равнище, участващи в изпълнението на бюджета при условията на пряко, непряко и споделено управление, включително в подготвителните действия, в одита или в контрола, не предприемат никакви действия, които могат да поставят собствените им интереси в конфликт с тези на Съюза. Те предприемат също така подходящи мерки за предотвратяване на конфликт на интереси във функциите, за които носят отговорност, и за справяне със ситуации, които обективно могат да бъдат възприети като конфликт на интереси. По отношение на понятието „конфликт на интереси“, в 3 на чл. 61 от същия регламент е указано, че за целите на параграф 1 конфликт на интереси съществува, когато безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник или друго лице, посочено в параграф 1, е опорочено по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес.
Анализът на така цитираната правна регламентация обосновава извод, че понятието „конфликт на интереси“ е относимо по отношение на фактически обстоятелства, при които лицата, участващи в изпълнението на бюджета на Съюза и имащи задължение за неговото правилно разходване, действат безпристрастно и обективно и не са опорочени по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес. Текстът на 1 на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 недвусмислено въвежда и понятието „ситуации, които обективно могат да бъдат възприети като конфликт на интереси“. Това от своя страна обосновава извод, че наличието на риск от предполагаем конфликт на интереси следва да се основава на обективни и разумни съображения, т. е. следва да бъдат подложени на проверка фактическите данни за наличие на връзки между функциите и съответния интерес.
За да обоснове твърдението си за установен конфликт на интереси по смисъла на посочената разпоредба, административният орган е установил съществуваща причинно-следствена връзка между частния интерес и субективното поведение на бенефициера в лицето на изпълнителния директор Р. Г., предвид обстоятелството, че същата изпълнява функциите както на ръководител, така и експерт по изпълнението на проекта, с което е допуснато нарушаване на принципа на прозрачност, което рефлектира върху цялостното изпълнение на проекта. Прието е, че конфликтът на интереси се обосновава от личен икономически интерес на изпълнителния директор, доколкото именно той издава заповедите, с които се самоопределя за ръководител, експерт и член на Управителния комитет.
В случая, както правилно приема и първоинстанционният съд, безспорен е фактът, че Р. Г. е изпълнителен директор на Сдружението и като такъв, е издала Заповед № 01-А-RuralMed от 01.02.2024 год., Заповед № 02-А-RuralMed от 02.01.2024 год. и Заповед № 03-А-RuralMed от 01.04.2024 год., с които от една страна е определила екипа които ще изпълнява дейностите по проекта и отделните задължения на членовете от екипа, а от друга е определила „сама себе си“ като ръководител на екипа, експерт по изпълнението на същия и член на Управляващия комитет.
Настоящият касационен състав приема за обосновани мотивите на административния орган, изцяло възприети и от първоинстанционния административен съд, че така установените данни съставляват обективни обстоятелства по смисъла на Регламент 2018/1046, които създават съмнения в безпристрастния избор на лицето на което са възложени функциите на ръководител на екипа и експерт по изпълнение, въз основа на което с последното са сключени Допълнително споразумение № 1 от 03.01.2024 год. към Трудов договор № 36 от 15.05.2008 год., изменено с Анекс № 003 от 03.01.2024 год. и Анекс № 022 от 01.04.2024 год. Тези фактически обстоятелства обосновават наличието на съмнение за опорочаване на безпристрастното и обективно упражняване на функциите на бенефициера по повод получените средства по причини, свързани с икономически интерес, което представлява конфликт на интереси, в нарушение на чл. 61 от Регламент 2018/1046. Противно на заявеното от касационния жалбоподател, в случая не е необходимо да се демонстрира действително въздействие на конфликта на интереси върху конкретния процес на вземане на решение и няма нужда от доказателства, че конфликтът на интереси е бил умишлено използван в полза на лицето Р. Г., която от една страна изпълнява функциите на изпълнителен директор на Сдружението, а от друга определя сама себе си за изпълняващ определени длъжности, едновременно на ръководител и на изпълнител в екипа, реализиращ процесния проект.
Споделими са доводите на административния орган и на първоинстанционният съд, че осъщественото от бенефициера нарушение, не може да бъде санирано с издадената Заповед № 01-А-RuralMed от 01.02.2024 год., подписана от О. С., в качеството му на председател на Управителния съвет, с която Р. Г. е определена за ръководител на екипа и член на Управляващия му комитет, доколкото тази допълнително представена заповед е в явно противоречие със заповедите издадени със същия номер и от същите дати. Правилни в тази връзка са и доводите на съда, че издаването на заповеди от една и съща дата, но подписани от името на различни ръководни органи на Сдружението, определящи заемането на една и съща позиция от различни лица е нелогично и е недопустимо в контекста на принципите за добро управление, прозрачност и равно третиране.
Съответни на установената фактическа обстановка се явяват мотивите на административният орган, възприети и от първоинстанционният съд за наличието на конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент 2018/1046, който е повлиял върху избора на бенефициера – Сдружение „Агенция за регионално икономическо развитие – С. З. , за избор на екип, който да изпълнява дейностите по проект референтен № EuroMED0200557 „Adopting electric mobility in underserved rural and remote MED areas“ („Въвеждане на електрическата мобилност в недостатъчно обслужваните селски и отдалечени райони на Средиземноморието“), което е довело до осъществено от бенефициера нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕФСУ.
Така установеното от административния орган нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕФСУ, правилно и законосъобразно е квалифицирано като нередност по т. 1 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, за която е определен процентен показател в размер на 100% от стойността на допустимите разходи.
С оглед горното, неправилни се явяват обективираните в касационната жалба твърдения за неправилност на съдебното решение. Противно на заявеното от касатора, съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти и обстоятелства, въз основа на които е формирал обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което, съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на Министерството на регионалното развитие и благоустройството – юридическото лице в чиято структура е органът – ответник следва да се присъди сумата от 102,26 евро, равняваща се на 200,00 лева, съставляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Седмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2723/01.07.2025 год., постановено по административно дело № 1064/2024 год. по описа на Административен съд – С. З.
ОСЪЖДА Сдружение „Агенция за регионално икономическо развитие – С. З. с ЕИК 123079354, със седалище и адрес гр. С. З. ул. „Г. С. , № 127, да заплати в полза на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с адрес гр. София, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 17-19, сумата от 102,26 (сто и две евро и двадесет и шест евроцента), разноски по делото.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
секретар:
Членове:
/п/ С. Х. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА