О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 228

София, 22.07.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч. гр. д. № 2390/2016 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. Е. Ч. като пълномощник на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], против определение № 233 от 10.03.2016 г. по в. ч.гр. д. № 100/2016 г. на Окръжен съд - Смолян. С него е потвърдено определение № 261 от 15.12.2015 г. по гр. д. № 131/2015 г. на Районен съд - Чепеларе, с което е прекратено производството по делото в частта по предявен от [фирма] против [фирма] иск по чл. 440, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 5 000 лв. пропуснати ползи от невъзможността да ползва собствения си имот поради насочване на принудително изпълнение върху него.

В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Жалбоподателат счита, че въззивният съд неточно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 440, ал. 1 и ал. 3 ГПК.

Искането за допускане на касационно обжалване въззивното определение е обосновано с твърдението, че са налице хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, по следните релевантни за изхода на спора въпроси: 1. Оспорваната от ищеца действителност на ипотечното вписване е дали е относима към допустимостта или е относима към основателността на предявения иск. 2/ Допустим ли е иск по чл. 440...