Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 9 от 14.01.2016 г. по в. гр. д. № 2189/2015 г. на Добричкия окръжен съд е потвърдено решение № 72 от 30.04.2014 г. по гр. д.№475/13г. на Балчишкия районен съд, с което Надежда И. Ф. е била осъдена да заплати на основание чл. 72 ЗС на [фирма] сумата от 18 603 лв., като частична от цялото вземане от 28 881 лв., представляващо стойност на извършени от ищеца подобрения в апартамент и гараж на ответницата, ведно със законната лихва от 15.07.2013г.

Въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение № 112 от 06.08.2010 г. по гр. д. №314/2006 г. на Балчишкия районен e уважено възражение на Надежда И. Ф. за право на задържане на същия апартамент и гараж до заплащане от [фирма] на сумата от 10278 лв., като част от цялото вземане в размер на 28 881лв., представляващо стойност на извършени от дружеството подобрения в двата имота. Прието е, че с това решение се е формирала сила на пресъдено нещо по отношение на правопораждащите факти, от които произтича претенцията за подобрения, съгласно задължителната практика на ВКС. Сила на пресъдено нещо не се формира единствено върху целия заявен размер на вземането от 28 881 лв. и възраженията срещу това вземане. По тази причина съдът се е произнесъл по възражението за изтекла погасителна давност за непредявената част от вземането. Прието е, че давността започва да тече от 31.10.2006 г., когато е бил предявен иск по чл. 108 ЗС от собственика Надежда Ф. срещу владелеца [фирма]. Тази давност е спряла да тече за цялото вземане на основание чл. 115, ал. 1, б.”ж” ГПК с предявяването по предходното дело на възражението за право на задържане до заплащане на част от стойността на подобренията. Като се е позовал на решение №22/14.07.2010 г. по т. д. № 428/2009 г. на ВКС, І ТО, въззивният съд е приел, че спирането на погасителната давност по предходното дело следва да се зачете в хода на последващото производство, което има за предмет непредявената част от вземането за подобрения. При депозиране на 15.07.2013г. на исковата молба по втория частичен иск за остатъка от вземането погасителната давност за този остатък не е изтекла. Прието е, че искът е доказан и по размер, като е установена увеличената стойност на имота в резултат на извършените подобрения. Възражението на ответницата, че част от присъдената сума не включва подобрения, а необходими разноски, е направено едва в хода на устните състезания, затова не следва да бъде разглеждано.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Надежда И. Ф..

В жалбата се поддържа, че въззивното решение е процесуално недопустимо, тъй като е постановено по нередовна искова молба, в която не е посочен размерът на всяко едно от претендираните подобрения; съдът се произнесъл по частичен иск, какъвто не бил предявен; присъдени били суми за необходими разноски и движими вещи, които нямат характер на подобрения. Решението било и неправилно. Неправилно съдът се позовал на решение №22 от 14.07.2010г. по т. д.№428/2009г. на ВКС, І ГО, тъй като то урежда хипотеза, каквато не възниква в настоящия случай. Освен това съдът не изложил мотиви защо приема за подобрения движими вещи и строителни работи, които обуславят друга претенция за необходими разноски.

В изложението към жалбата се поддържа, че произнасянето по непредявен иск е в противоречие с решение №398 от 25.05.2010 г. по гр. д.№738/2009г. на ВКС, ІV ГО; решение №249/23.07.2010г. по гр. д.№92/2009г. на ВКС, ІV ГО; решение №124 от 24.03.2011г. по гр. д.№882/10г. на ІV ГО; решение №226 от 03.08.2011г. по гр. д.№1470/10г. на ІІІ ГО; решение №329 от 20.12.2011г. по гр. д.№1789/10г. на ІІІ ГО; т. 1 и т. 9 на ППМС №№1/1985г.; т. 4 на ТР №12/17.07.2001г. на ОСГК и ТР №2/29.02.2012г. по тълк. д.№2/11г. на ОСГТК на ВКС.

Основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК се поддържат по следните въпроси:

1. При липса на заявена претенция от ищеца за заплащане на необходими разноски, налице ли е нарушение на принципа на диспозитивното начало, когато решаващият съд се е произнесъл за подобрения, в стойността на които са включени разходи за необходими разноски за поддържане на вещта. Допустимо ли е решаващият съд да извежда искания, каквито ищецът не е заявил в исковата молба и не поддържа в хода на производството.

2. Представляват ли подобрения разходите за движими вещи, с които се увеличава стойността на имота – бойлер, кухня с мивка и СКШ, осветителни тела.

3. Представляват ли подобрения разходите за текущо поддържане на имота – латекс, очукване на мазилка, нова мазилка, шпакловка, ремонт на ел. инсталация.

4. При уважен частичен иск за сумата от 10 278 лв. като част от цялото вземане в размер на 28 881 лв., представляващи стойността на извършените и направени подобрения, спира ли течението на давностния срок по реда на чл. 115, ал. 1, б.”ж” ГПК за разликата от присъдените подобрения от 10 278 лв. до цялото вземане в размер на 28 881 лв.

По първия въпрос се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; по втория и третия – основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, а по четвъртия – основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с решение №22/14.07.2010 г. по т. д. № 428/2009 г. на ВКС, І ТО, на което въззивният съд се е позовал и с решение № 610/09.12.2008г. по т. д.№391/2008г. на І ТО.

Ответникът в производството [фирма] оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането и до разглеждане по същество. Първият въпрос не кореспондирал с данните по делото; вторият и третият – не са обуславящи, а по четвъртият въззивното решение е в пълно съответствие с решение №22/14.07.2010г. по т. д. № 428/2009 г. на ВКС, І ТО.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Не съществува вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо, поради което касационното обжалване не може да бъде допуснато по този въпрос. Макар в исковата молба да не са описани по пера какви суми за извършени подобрения се претендират, тази нередовност отпада с приемането на техническата експертиза, в която е дадена подробна индивидуализация на извършените подобрения по вид и стойност. На следващо място – съдът се е произнесъл по предявения иск. Предмет на делото е разликата между признатата с влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС част от вземането за извършени подобрения /10278 лв. / и пълния размер на това вземане – 28 881 лв. Като е присъдил сумата от 18 603 лв., която е точно разликата между 28 881 лв. и 10 278 лв., въззивният съд се е произнесъл по предмета на предявения иск. И на последно място – дори въззивният съд да е включил в подобренията движими вещи и необходими разноски, това не води до недопустимост на постановеното решение, а евентуално до неговата неправилност.

По поставените правни въпроси, свързани с правилността на обжалваното решение, на първо място следва да се отговори на четвъртия въпрос, който е за спирането на погасителната давност за непредявената част от вземането при частичен иск. Въпросът е обуславящ за изхода на делото и възниква съмнение дали при даденото разрешение въззивният съд се е съобразил с цитираното от него решение №22/14.07.2010 г. по т. д. № 428/2009 г. на ВКС, І ТО. Същевременно, с разпореждане от 30.06.201г. на председателя на ВКС, е образувано тълкувателно дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС по следния въпрос: предявяването на иска като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК има ли за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането. Макар въпросът по тълкувателното дело да е свързан с една по-тясна хипотеза на частичен иск, при който непредявената част от вземането се предявява в рамките на същия процес посредством увеличение на иска, настоящият състав приема, че разрешението, което ще се даде в това тълкувателно решение, ще има значение и за настоящото дело, при което непредявената част от вземането се предявява в отделен процес. И в двете хипотези възниква въпросът дали с предявяването на частичен иск се спира погасителната давност и за непредявената част от вземането. Ето защо, след допускане на касационно обжалване по поставения въпрос, настоящото дело следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателното решение.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 9 от 14.01.2016 г. по в. гр. д. № 2189/2015 г. на Добричкия окръжен съд.

Указва на жалбоподателя да внесе по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението държавна такса в размер на 372, 06 лв. и да представи в същия срок вносния документ, в противен случай жалбата ще бъде върната.

СПИРА производството по гр. д.№2160/2016 г. на ВКС, І ГО, до постановяване на тълкувателно решение по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: