Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от К. И. А. против решение № 28 от 7.03.2016 година по адм. дело № 36/2016 година на Административен съд - Търговще. С него е потвърдено решение № 362 от 12.02.2016 година на Общинска избирателна комисия - П.. Прави възражения за противоречие с материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.

Общинската избирателна комисия изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 41, ал. 3 ЗМСМА да уведоми за предприетите действия по заличаването му, като едноличен търговец председателя на общинския съвет и Общинската избирателна комисия.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от К. И. А. против решение № 362-МИ от 12.02.2016 година на ОИК - П.. С него на основание чл. 42, ал. 1, т. 4 и 8 ЗМСМА предсрочно са прекратени пълномощията му, като кмет на [населено място], [община]. Възраженията му са били, че е предприел своевременно всички необходими действия за заличаването му, като едноличен търговец.

От приложената по делото административна преписка съдът е установил, че жалбоподателят е обявен за избран за кмет на [населено място] на втория тур на проведените местни избори с решение № 82 от 2.11.2015 година на ОИК. Още на 16.11.2015 година, той е предприел действия по заличаването му, като едноличен търговец с фирма "К. - 98 - К. А. пред органите на НАП и НОИ. За предприетите действия обаче не е уведомил, нито председателя на общинския съвет, нито общинската избирателна комисия.

По искане от ОИК за извършване на проверка по ЕГН за участие във фирма или търговско другество, Агецията по вписванията е уведомила комисията с писмо от 3.02.2016 година, че К. И. А. има регистрация, като едноличен търговец с изписаната фирма. Към писмото е приложено и удостоверение от 3.02.2016 година от търговския регистър. Общинската избирателна комисия е изпратила на К. А. копия от писмото и удостоверението с писмо № 51 от 8.02.2016 година, като го е уведомила за започнало производство по чл. 42 ЗМСМА и му е дала тридневен срок по чл. 42, ал. 2 от Закон за възражение. Такова е депозирано на 10.02.2012 година в 11.30 часа. В него кметът е описал всички действия, които е предпиел за заличаването му, като едноличен търговец и постигнатите до момента резултати. Приложил е и документите от НАП и НОИ.

На 8.02.2016 година, ОИК е отправила запитване до председателя на общинския съвет - П. относно наличието на писмено уведоняване от страна на К. И. А. за предприети действия за прекратяване на търговската му дейност. С писмо от 10.02.2016 година, председателят на ОС е изпратил в ОИК декларацията по чл. 12, т. 2 ЗПУКИ на новоизбрания кмет и е посочил, че писмено уведомление от А. не е постъпвало.

На 12.02.2016 година, ОИК в пълен състав е провела заседание за предсрочно прекратяване пълномощията на А.. На заседанието е констатирано, че А. не е уведомил писмено за предприетите действия във връзка със заличаването му, като едноличен търговец и Общинската избирателна комисия. След разглеждане на всички писмени доказателства, административният орган единодушно е взел решение№ 362-МИ, с което на основание чл. 42, ал. 1, т. 4 и 8 е прекратил правомощията на избрания кмет на [населено място].

Въпреки изрично дадените му указания, жалбоподателят не е доказал пред съда писменото уведомяване, изискуемо по чл. 41, ал. 3 ЗМСМА.

При тези данни по делото, съдът е приел, че той е предприел необходимите действия за прекратяване на търговската си дейности, което е първото от трите кумулативни изисквания на чл. 41, ал. 3 ЗМСМА. Не е изпълнил обаче другите две - да уведоми писмено за тези действия председателя на общинския съвет и общинската избирателна комисия. Поради това по отношение на него е била налице хипотезата на чл. 42, ал. 1, т. 4 и 8 от закона. Прекратяването на правомощията му е извършено от компетентен орган в изискуемия от ИК кворум, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. По тези съобръжения е приел жалбата за неоснователна и е потвърдил оспорения административен акт. Така постановеното решение е правилно.

В касационната жалба отново се развиват доводи за предприети от жалбоподателя действия във връзка с прекратяване на търговската му дейност - т. е.за изпълнение на първото изискване, въведено в чл. 41, ал. 3 ЗМСМА. Изпълнението на тази предпоставка е разгледано от съда и прието за доказано от жалбоподателя. Касационният жалбоподател обаче не е развил никакви доводи във връзка с изпълнението на законово вмененото му задължение да уведоми писмено за предприетите от него действия председателя на общинския съвет и общинската избирателна комисия. Съдът в изпълнение на задължението си по чл. 170, ал. 1 АПК изрично му е указал в определение № 46 от 23.02.2016 година, че не сочи доказателства за писмено уведомяване. Жалбоподателят не само, че не е посочил и представил такива, но и в нито един момент от съдебното производство, не е твърдял, че е направил такива уведомления. Подобни твърдения не се правят и в касационното производство. Ето защо е напълно обоснован изводът на първоинстанционния съд за неизпълнение от негова страна на част от задължението по чл. 41, ал. 3 ЗМСМА. По този начин новоизбраният кмет е попаднал в хипотезата на чл. 42, ал. 1, т. 4 от същия закон, която е безусловно основание за предсрочно прекратяване на кметските му правомощия. Без значение е обстоятелството, че след постановяване на акта на ОИК, в търговския регистър е извършено заличаването му, като едноличен търговец, установено с удостоверение от Агенция по вписванията от 16.02.2016 година. Касационната жалба е неоснователна, а решението на съда, като правилно, следва да се остави в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 28 от 7.03.2016 година по адм. дело № 36/2016 година на Административен съд - Търговще. РЕШЕНИЕТО е окончателно.