Производството е по реда на чл. 208 във връзка к чл. 132, л. 2, т. 5 АПК .

Образувано е по касационна жалба от Г. К. Т. чрез процесуалния му представител - адвокат Н. А. И. против решение № 383 от 20.10.2015 година по адм. дело № 470/2015 година на Административен съд - В. Т. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/11333 от 20.03.2014 година на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие. Правят се възражения за наличие на трите отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. От обстоятелствената част на жалбата обаче могат да се изведат само доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост.

Ответните страни - директор и заместник-директор на ДФЗ изразяват чрез процесуалния си представител становище за неоснователност на касационната жалба.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че актът е издаден от заместник-изпълнителния директор при условията на делегирани права, което е допустимо съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2, изр. последно от ДОПК. Налице е влязло в сила уведомително писмо за прекратяване на поетия агроекологичен ангажимент по мярка 214 АЕП, което е предпоставка за възстановяване на получените от правоимащото лице суми. Не е налице хипотезата на чл. 80 от Регламент № 1122/2009 година.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК при условията на повторност. Образувано е по жалба, подадена от Г. К. Т. против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/11333 от 20.03.2014 година на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие. С него на основание чл. 27, ал. 3 и 4 ЗПЗП е установено публично...