Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция ”Местни данъци и такси ” при [община] против решение № 113 от 04.08.2015 год., постановено по адм. д. № 326/2015 год. по описа на Административен съд [населено място], с което е отменено решение №94М-00-322/08.05.2015г. на директора на дирекция “Местни данъци и такси“ при [община]. Касаторът излага подробни съображения за недопустимост и неправилност на съдебния акт отм. енителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, като счита съдебния акт за недопустим.

Върховният административен съд, след като извърши проверка за валидност, допустимост и правилност на обжалваното решение, приема следното:

Предмет на първоинстанционното производство е решение №94М-00-322/08.05.2015г. на директора на дирекция “Местни данъци и такси“ при [община].

Административният съд – Д. правилно е конституирал страните по делото. С обжалвания съдебен акт обаче съдът се е произнесъл по законосъобразността на решението на горестоящия административен орган, издадено по реда на упражнения административен контрол за законосъобразност на АУЗД.

При обжалването на АУЗД за местни данъци и такси е приложим реда по ДОПК, съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ и чл. 9б ЗМДТ, препращащ към чл. 4, ал. 1- 5 ЗМДТ. Съгласно чл. 144, ал. 1 ДОПК, по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. Редът за установяване на задължения по декларация е регламентиран в чл. 107, ал. 3 ДОПК, а в ал. 4 е разписано, че обжалването по административен ред се осъществява пред директора на териториалната дирекция. Според чл. 4, ал. 5, предл. 2-ро ЗМДТ правомощията на териториален директор се изпълняват от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община.

Разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ДОПК предвижда, че на оспорване...