Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.Образувано е по касационна жалба на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската армия (Комисията) против решение № 1605/13.03.2015 г. по адм. дело № 6299/2014 г. на Административен съд – София град, в частта му, с която е отменено Решение No 2 - 355/04.06.2014 г. на Комисията и същата е осъдена да заплати разноските по делото.Касационната жалба е подадена от председателя на Комисията с възражения за неправлиност на съдебното решение относно тълкуването и прилагането на чл. 3, ал. 2, т. 9 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Касаторът не приема за обосновани изводите на съда, че Общото събрание на дружество с ограничена отговорност не е орган на управление по смисъла на цитираната норма, респ. че лицата, участващи в този орган не извършват публична дейност по смисъла на закона.

Ответната страна – С. М. П., представляван от адв. В.К.,оспорва възраженията в касационнната жалба и поддържа като правилно първоинстанционното решение. В писмен отговор към касационната жалба са изложени пространни аргументи, касаещи правни положение относно регламентацията на отношенията между органите в дружествата с ограничена отговорнст, достъпът до информация за сключваните сделки от дружеството [фирма] и неистинността на докуменитите по фирменно дело № 9476/1996 г. по описа на СГС, съдържащи подпис на П..

Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава заключение за основателност на касационната жалба.Според прокурора, тълкуването на чл. 3, ал. 2, т. 9 от ЗДРДОПБГДСРСБНА направено от АССГ е неправилно и следва да се приеме, че Общото събрание на дружеството е основен орган на управление, чийто решения се изпълняват от другия задължителен орган на дружеството – управителя.

Върхоният административен съд, тричленен състав, намира касационната жалба за допустима като редовно подадена в срок от надлежна страна и против подлежащ на касационен контрол...