Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" против решение № 1601 от 13.03.2015 г., по адм. дело № 9930/2014 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № 3300/03.09.2014 г. на същия административен орган, с която служебното правоотношение на П. В. А. е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) и агенцията е осъдена да заплати на А. разноските по делото. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и представените доказателства, които установяват, че дипломата на А. за придобита образователна - квалификационна степен „бакалавър“ е недействителна. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против заповедта на административния орган да бъде отхвърлена.
Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят и направените по делото разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба.
Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, Върховният административен съд констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон.
Изводът на административния съд за постановяване на оспорената заповед в противоречие с материалноправни норми е направен при правилно тълкуване и прилагане на закона. Аргументирано е преценено, че заповедта е издадена без да са налице основанията, предвидени в нормата на чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение. Цитираният текст предвижда прекратяване на служебното правоотношение от страна на административния орган без предизвестие, когато служителят е назначен при неспазване условията на чл. 7 от ЗДСл и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Нормата на чл. 7 от ЗДСл регламентира изискванията към лицата за заемане на държавна служба (чл. 7, ал. 1 от ЗДСл) и въвежда ограничения за заемането на определена служба или извършването на определена дейност, като гаранция за добросъвестното изпълнение на служебните задължения и предотвратяване на конфликт между държавния и друг обществен или личен интерес (чл. 7, ал. 2 от ЗДСл). В случаите когато държавният служител, в противоречие с изискванията на чл. 7 от ЗДСл, е назначен на служба, служебното му правоотношение може да бъде прекратено от органа по назначаването само когато нарушението съществува и към момента на прекратяването (чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл).
В разглежданата хипотеза ответникът по касационната жалба първоначално е назначен в Агенция „Митници” през 2012 г. на длъжност „инспектор“. Към датата на назначаването същият притежава висше образование с образователна квалификационна степен „магистър”, специалност „стопанско управление“ съгласно диплома за висше образование серия СА № 035708/ 2006 г., издадена от С. „Д. А. Ц.“, [населено място]. Документът очевидно е представен при назначаването, тъй като е вписан в заповедта. Тази длъжност същият заема до прекратяване на служебното правоотношение. За длъжността „митнически инспектор“ се изисква висше образование с образователна степен „бакалавър“, придобита в различни професионални области, сред които стопански науки. Следователно към момента на възникване на правоотношението А. отговаря на изискванията за заемане на длъжността „инспектор”. Поради това правилно е преценено, че при назначаването на служителя всички условия на чл. 7, ал. 1 от ЗДСл са спазени, включително и тези, предвидени в т. 6, свързани с изискванията за заемане на конкретната длъжност. Освен това нарушение на изискванията за образование и квалификация не се установява и към датата на прекратяване на правоотношението, тоест не е изпълнено и второто, предвидено в текста на чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл, условие за прекратяване на служебното правоотношение. Изискванията са кумулативни, поради което отсъствието на всяко от тях е основание да се приеме, че административният акт е издаден в противоречие със закона. При тези данни административният съд законосъобразно приема, че за органа по назначаването не са изпълнени предвидените в закона предпоставки и следователно не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение на А. на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл. Поради това като достига до заключение в този смисъл и на това основание отменя оспорения административен акт, съдът постановява решение, което кореспондира със закона.
Възражението на касатора, че дипломата, установяваща придобита от служителя образователна – квалификационна степен „бакалавър“, издадена от К. е „недействителна“, е неоснователно, тъй като липсват доказателства в този смисъл. Представеното писмо от Министерство на образуванието и науката не обосновава различен извод, тъй като представлява становище на ведомството, което е в противоречие с останалите доказателства. В случая е представена диплома за придобита от А. образователна – квалификационна степен „магистър“, която не е оспорена и която косвено удостоверява проведено производство за признаване на висшето образование, придобито в чуждестранното висше училище. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища процедурата по признаване на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища, се организира от висшето училище, ако се извършва с цел достъп до по-нататъшно обучение в системата на висшето образование, до обучение за повишаване на квалификацията и до докторантура (чл. 6, т. 1 от наредбата). Тази регламентация е в съответствие с нормата на чл. 21, ал. 1, т. 13 от ЗВО (ЗАКОН ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ) (ЗВО), според която академичното самоуправление, част от академичната автономия, включва и право на признаване в съответствие с държавните изисквания на придобита в чужбина степен на висше образование или на периоди на обучение, завършени в чуждестранни висши училища, признати по законодателството на съответната държава, с цел продължаване на обучението във висшето училище, което извършва признаването. В случая А. е продължил образованието си в С. – С., поради което следва да се приеме, че придобита в чужбина от него степен на висше образование „бакалавър“ е призната от академичния съвет на академията (чл. 30, ал.,1, т. 10, б. „г“ от ЗВО), при условия и ред, определени в правилника на висшето училище (чл. 7, ал. 2 от наредбата). Доводите, че признаване на висшето образование на А., придобито в чужбина, не следва да се допуска с оглед нормата на чл. 7а от наредбата имат отношение към процедурата по признаване, проведена от съответното висше училище, поради което са извън предмета на настоящото производство и не могат да бъдат обсъждани.
Възражението на касатора за необоснованост на атакувания съдебен акт също е неоснователно.
Изводите на административния съд са в съответствие със събраните по делото доказателства. Представените копие от диплома за висше образование от С. - С. и заповеди за назначаване и преназначаване на служителя на различни длъжности в агенция „Митници” от 2012 г., в които е цитиран горния документ, мотивират съдебния състав да приеме, че назначаването на служителя е осъществено при спазване на изискванията на чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. Заключението за липсата на основания по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение с държавния служител е направено след анализ на всички представени доказателства и при липсата на такива, които да оборват удостоверителната функция на представената от С. – С. диплома. Както се посочи писмото от Министерство на образоването и науката не обосновава различен извод, тъй като няма отношение към законосъобразността на процедурата по признаване на образованието, придобито от А. в чужбина, от съответното висше училище. Съвкупната преценка на събраните доказателства мотивира и крайният извод на първоинстанционния съд за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение като постановена в противоречие с материалноправни норми.
Поради горното настоящата инстанция приема, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и се обоснована от събраните доказателства, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство, съдържащи се в представеното пълномощно, Агенция „Митници” следва да заплати на ответника по касация сумата 450.00 лв. разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.
По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1601 от 13.03.2015 г. по адм. дело № 9930/2014 г. на Административен съд София - град.
ОСЪЖДА Агенция „Митници”, [населено място], [улица] да заплати на П. В. А. от [населено място], сумата 450.00 (четиристотин и петдесет) лева разноски по делото. Решението е окончателно.