Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на И. С. Т. против решение № 496 от 16.03.2015 г. по адм. дело № 1696/ 2014 г. на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на Т. против заповед рег. № 137/13.06.2014 г. на полицейски орган при В. районно управление „Полиция“ (РУП)- Б., с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР отм. ) е постановено задържането на Т. за 24 часа. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства, тъй като заповедта е издадена, без да са осъществени предпоставките, предвидени в чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР отм. , Моли съдебният акт да бъде отменен и да се постанови ново решение по същество, с което заповедта за задържане да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Решението на Административен съд – Бургас е постановено в съответствие с материалния закон и събраните доказателства.
Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от полицейски орган по смисъла на чл. 53, ал. 2 от ЗМВР отм. в границите на предоставената съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМВР отм. компетентност. Правилно е и заключението, че при издаване на административния акт са спазени и формалните изисквания за закона. Като индивидуален административен акт заповедта по чл....