Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР, правоприемник на Главна дирекция „Криминална полиция“- МВР (§79, ал. 1 и ал. 2 ЗИДЗМВР) против решение № 1079 от 26.02.2015 г. по адм. дело № 10833 /2014 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед рег. № 11938у-547/03.10.2014 г. на зам. директора на Главна дирекция „Криминална полиция“, с която на Д. Н. Н. е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца и дирекцията е осъдена да заплати разноски. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон. Излага съображения за незаконосъобразност на съдебния акт и в частта за разноските, като поддържа, че разноски за преписи от документи не се дължат. Моли решението да бъде отменено, включително в частта за разноските и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Н. против административния акт да бъде отхвърлена. Прави евентуално искане за намаляване на размера на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и направените по делото разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата против съдебния акт в частта, в която е отменена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд София – град в тази част е постановено в съответствие с материалния закон.

Крайният извод на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения във формата на административния акт следва...