Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Р. И. Е. от [населено място], подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Е. Н. В. от същия град, срещу решение № 1131 от 02.06.2015 г. по адм. д. № 445/2014 г. на Административен съд – [населено място].

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С посоченото решение Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател Р. И. Е. срещу решение № 464 от 16.01.2014 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - [населено място] и потвърденото с него разпореждане № 6111144811 по протокол № ПР-1548 от 17.09.2013 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при ТП на НОИ - [населено място], с което това длъжностно лице е отказало да отпусне на жалбоподателката лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО. За да постанови този резултат съдът е приел, 1. Че спорни между страните са:

а) категорията на трудовия стаж от една година (а според удостоверение от 20.10.2010 г. на Държавен военен архив 10 месеца), положен от жалбоподателката като ученик, първоначално на 1/2 длъжност, а от 01.07.1980 г. и на цяла длъжност, в МРЗ "Г.Д." с начална дата 01.10.1979 г.,

б) и размерът, който следва да бъде зачетен в България, на осигурителния стаж, придобит от жалбоподателката в Р. Г за времето от 01.01.2005 г. до 30.06.2005 г. и от 01.11.2005 г. до 01.11.2010 г. с обща календарна продължителност 5 години и 6 месеца;

2. Но разрешаването на този спор не е...