Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на първи февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Е. М. ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛОЗАРА А. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Ася Петроваизслуша докладваното от председателяЕ. М. по адм. дело № 7386/2021

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ – София, главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП против решение № 896/20.05.2021 г., постановено по адм. дело № 180/2021 г. на Административен съд – Благоевград, с което е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-С-912-0459948/03.02.2021 г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че е неправилен извода на съда, за неяснота относно извършеното нарушение и събраните доказателства за същото. В тази връзка излага доводи, че в протокола от извършената проверка не са вписани възражения срещу установените факти и обстоятелства и същите се подкрепят и от дадените в хода на съдебното производство свидетелски показания. Счита, че от приложените по делото доказателства безспорно се установява наличието на предпоставките по чл. 186, ал. 1,т. 1, б. „а“ от ЗДДС за издаване на заповед за налагане на ПАМ предвид установеното нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 7а, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ/. Според касатора, административнонаказващият орган е приложил процесната ПАМ с цел превенция и преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта. Счита, че в оспорената заповед са изложени и необходимите мотиви относно продължителността на срока. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на издадената ЗНПАМ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – „Керемид“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. Т. Петканина, в подаден писмен отговор, оспорва подадената жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗПНАМ № ФК-С-912-0459948/03.02.2021 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – София, главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на „Керемид“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – ресторант, находящ се в с. Лещен, общ. Гърмен, стопанисван от „Керемид“ ЕООД, като е забранен и достъпа до обекта за срок от 14 /четиринадесет/ дни, за нарушение на чл. 7а, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, което се явява основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС за прилагане на ПАМ и на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС.

За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 22.01.2021 г. в 13:15 часа при извършена оперативна проверка в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - ресторант, стопанисван от „Керемид“ ЕООД, е констатирано нарушение на чл. 7а, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, а именно на 06.11.2020 г. за извършена продажба на стоки на обща стойност от 36,79 лева не е издаден фискален касов бон /ФКБ/ или касова бележка от кочан от работещото в обекта фискално устройство /ФУ/, а е издаден служебен бон без номер. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА № 0459948/22.01.2021 г.

С обжалваното решение административният съд е отменил оспорената заповед. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. След анализ на представените по делото и събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира, че от съдържанието на същите не се установява констатираното от органите по приходите административно нарушение, въз основа на което да се приложи ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. За да наложи процесната мярка, органът се е позовал на факти, които като съдържание са извлечени от представеното по делото и приложено към сигнала копие на бележка с дата 06.11.2020 г., която според състава не съдържа заглавна част, включваща адрес и идентификационен номер по чл. 84 от ДОПК и идентификационен номер по ЗДДС на лицето, реализиращо продажбата, както и адрес на търговския обект. Противно на възприетото от административния орган представеното копие на бележка с дата 06.11.2020 г. не съдържа издател, поради което съдът излага в мотивите си, че е невъзможно да се извърши преценка относно автентичността на този документ. В тази връзка счита, че съдържащата се в бележката информация подлежи на самостоятелно доказване, което в случая не е сторено в хода на административното производство. В допълнение първоинстанционният съд посочва, че в хода на съдебното производство по обжалване на ЗНПАМ, се установява, че административният орган не разполага с оригинала на процесната бележка с дата от 06.11.2020 г., както и че въпроса за нейната автентичност е решен от страна на извършилите проверката инспектори по приходите на база предположения. В тази връзка съставът е обсъдил и дадените свидетелски показания и е обосновал извод, че не са налице безспорни доказателства, че именно в ресторанта в хотел „Лещен“ е осъществена продажба на храни и напитки на стойност 36,79 лева, по която е извършено плащане и за която не е издадена фискална касова бележка, а е издаден служебен бон за направена клиентска поръчка. Съдът обосновава извод, че в хода на производството по издаване на процесната заповед не е доказано нито кой е издател на бележката от 06.11.2020 г., нито нейната автентичност, нито отразените в заповедта обстоятелства, че именно на тази дата в ресторанта в хотел „Лещен“ е извършена продажба на стоки на стойност 36.79 лв., която не е фискализирана по установения ред, а е издаден служебен бон в нарушение на чл.7а, ал.2 от Наредба № Н-18/2006г. За всички тези обстоятелства по делото не са налице доказателства, уличаващи „Керемид“ ЕООД в извършване на нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС вр. с чл. 7а, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006г., а приетите от органа за доказани факти и обстоятелства съставът счита, че се оборват от събраните по делото гласни доказателства.

С оглед изложеното решаващият състав приема, че при липса на доказано нарушение на ЗДДС или на подзаконов административен акт по прилагането му, не е налице и основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл.186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС. В хода на административното производство не са установени по безспорен начин релевантните факти, обосноваващи извод за извършено нарушение, поради което съдът обосновава краен извод за незаконосъобразност на издадената заповед и е постановил нейната отмяна.

Настоящият съдебен състав преценява оспореното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно.

По делото няма спор относно фактите. Установено е, че при извършената на 22.01.2021 г. в 13:15 часа контролна покупка в търговски обект - ресторант, стопанисван от „Керемид“ ЕООД, на храни и напитки на стойност 21,90 лева, заплатени в брой от орган по приходите, е издаден фискален касов бон от наличното и регистрирано в обекта фискално устройство. В хода на проверката е отпечатана контролна лента на електронен носител /КЛЕН/ за дата 06.11.2020 г., при преглед и анализ, на която е установено, че за извършена продажба на стоки /храни и напитки/ на 06.11.2020 г. в 22:49 часа на обща стойност 36,79 лева не е издаден ФКБ, а е издаден служебен бон без номер, само с посочен търговски обект – ресторант в хотел Лещен, находящ се в с. Лещен, оператор А., обща сума 36,79 лева по сметка на клиент 3, на която има записи за извършени продажби на стоки. При така описаната фактическа обстановка приходните органи приемат, че е извършено нарушение на разпоредбите на чл. 7а, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Извършеното нарушение е обективирано в съставения ПИП сер. АА № 0459948/22.01.2021 г. - л. 18 - л. 20 от първоинстанционното дело. В резултат на проверката е издадена и процесната заповед от страна на началник отдел „Оперативни дейности“ – София при ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ запечатване на обекта и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. В хода на съдебното производство, на основание чл. 193 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК е открито производство по оспорване истинността на документ - Х. Л. с. Лещен, ресторант, с дата 06.11.2020 г. /л. 41 от делото/, като със същото протоколно определение съдът е задължил издателя на оспорения акт да представи оригинал на оспорения документ и е дал възможност на ответника да попълни преписката с липсващите документи. От страна на приходния орган като доказателства са представени изисканите от съда документи, в това число декларации от лица, работещи в „Керемид“ ЕООД по трудово/гражданско правоотношение, както и резолюция за извършване на проверка в обект с № О-220002221004657-0РП-001/21.01.2021 г., издадена във връзка със сигнал от лице.

Съгласно чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се делят на превантивни, преустановителни и възстановителни. В хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС юридическият факт, пораждащ правомощието на органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ запечатване на обект е неспазването на реда или начина за издаване на документ за продажба, отпечата и издаден по установения ред за доставка/продажба. Към реда за издаване на документ са относими задълженията по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на извършваните продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/ освен при изключенията по разпоредбата и по чл. 25, ал. 3 от Наредбата за издаване на фискалния бон при извършването на плащането, както и задълженията по чл. 7а от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, включително ал. 2 от същата разпоредба, съгласно която разпоредба не се допуска издаване на служебен бон при извършване на продажби и за направени клиентски поръчки. Текстовете от наредбата възпроизвеждат правилото на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е направил обоснован извод за незаконосъобразно налагане на принудителната административна мярка с оспорената заповед с оглед установената фактическа обстановка.

В процесния случай при извършената контролна покупка от приходните органи, изрично посочена в протокола за извършената от приходния орган проверка, е издаден фискален касов бон. Неоснователен е доводът на касатора, че нарушение на нормативно установено задължение от страна на търговеца е безспорно доказано от страна на административния орган. Изводите, направени в мотивите на оспорваното решение за обратното, съответстват на установените факти. В конкретния случай съдът правилно е установил, че ответникът в първоинстанционното производство не се е справил с възложената му доказателствена тежест и не е ангажирал доказателства, от които по безспорен начин да се установи фактът на неизпълнение от страна на търговеца на задължението му за регистриране на извършена продажба на стоки, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство на 06.11.2020 г. По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата всяко лице по чл. 3, ал. 1 е задължено, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, да издава и фискална касова бележка от ФУ за всяка продажба на лицата в случаите на извършено плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод. Противно на твърденията на касатора, категорични доказателства за факта на продажбата на стоки и извършеното плащане в брой на посочената дата в стопанисвания от търговеца обект, не са ангажирани от страна на административния орган. Приложените като писмени доказателства по делото документи, в това число служебен бон без номер, само с посочен търговски обект – ресторант в хотел Лещен, находящ се в с. Лещен, не могат да бъдат обвързани с проверявания обект. По делото не се представя и анонимният сигнал, въз основа, на който е инициирана проверката на търговски обект, което от своя страна препятства възможността съда да изясни факта за извършена продажба на 06.11.2020г., за която за търговеца е възникнало задължение за издаване на фискален бон. В действителност представеното по делото копие на КЛЕН от 06.11.2020 г. отразява липсата на извършена продажба на стойност 36,79 лева, но не доказва факта на осъществяване на продажбата. В допълнение следва да се посочи, че установеното в хода на проверката обстоятелство, че дружеството има сключен трудов договор с лице с лично име А., име, отбелязано и на служебния бон от 06.11.2020 г., също не би могло да санира липсата изобщо на данни за издателя на приложения нефискален бон. Касаторът е следвало да установи по категоричен и несъмнен начин извършването на услуга, заплащането на която не е било законосъобразно документирано, което обаче не е доказано нито в хода на административното производство, нито в хода на първоинстанционното съдебно производство.

Останалите доводи, изложени в касационната жалба досежно изводите на съда за липсата на издаден акт за установяване на административно нарушение са основателни, но същите не променят достигнатия от първоинстанционния съд правилен и обоснован краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед.

При така установеното настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, поради което оспореното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски по делото за адвокатско възнаграждение, но доказателства за извършването им не се представят, поради което не следва да се присъждат.

Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 896/20.05.2021 г., постановено по адм. дело № 180/2021 г. на Административен съд – Благоевград.

Решението не подлежи на обжалване.

РЕШИ:

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Емилия Миткова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ С. А. п/ Мадлен Петрова