Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на началника на МП „Пристанище Б. център”, чрез процесуалния му представител юрк. К. Т., срещу решение № 1073 от 17 юни 2015 година, постановено по адм. дело № 42/2013 година по описа на Административен съд Бургас, с което е прогласена нищожността на решение № 7147/26 ноември 2012 година на началника на МП „Пристанище Б. център”.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК.
От началника на МП „Пристанище Б. център”, чрез процесуалния му представител юрк. К. Т., е постъпила и частна жалба срещу определение № 1658 от 11 август 2015 година, постановено по адм. дело № 42/2013 година по описа на Административен съд Бургас, с което е осъдена Митница Б. да заплати на [фирма] разноски по делото в размер на 4915 лева.
В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението.
Ответникът – [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител юрк. М. И. в писмен отговор оспорва касационната жалба. Това становище се поддържа и в представените писмени бележки от юрк. К. Д.. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното:
Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на [фирма] против решение № 7147/26 ноември 2012 година на началника на МП „Пристанище Б. център”, с което е определено тарифно класиране в кл. 33 по ЕАД МРН 11BG001007Н0022114/20110929 – код ТАРИК: 2707 99 99 00 и е определен размер на възникнало митническо задължение и дължими държавни вземания 87 910, 80 лева мито със ставка 1, 7%, и данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 1 051 826, 82 лева. Съдът е приел, че при издаването на оспорения акт административният орган не е разполагал с материална компетентност, поради което е прогласил неговата нищожност. Така постановеното решение е неправилно.
Оспореното пред първоинстанционния съд решение е издадено след извършването на повторна проверка на [фирма]. За да прогласи нищожността на оспорения акт, съдът е развил доводи, че не са настъпили нови обстоятелства след издаване на първоначално решение, което е влязло в сила. Според съда, не са налице предпоставките на чл. 99 от АПК за изменение на първоначалното влязло в сила решение на административния орган. Дори да е била реализирана процедура по която и да е от хипотезите на чл. 99, т. 1-7 от АПК, то тогава компетентният орган е началникът на Митница Б., а е не началникът на Митнически пункт "Пристанище Б. център." Административният орган, издал оспореното решение, не е имал компетентност да преразгледа свое предходно влязло в сила решение, поради което то е нищожно. Първоинстанционният съд е приел също, че оспореното решение не е издадено и при хипотезата на чл. 84 и чл. 84а от ЗМ (ЗАКОН ЗА МИТНИЦИТЕ) (ЗМ). Тези норми регламентират предпоставките за осъществяване на последващ контрол, след разрешение за вдигане на стоките. В случая оспореното решение е издадено единствено въз основа на резултати от МЛЕ на проби от продукта, взети преди разрешение за вдигане на стоките и преди издаване на първоначалното решение.
С оспореното решение на началника на МП "Пристанище Б. център" е определено ново тарифно класиране на стоката, допусната до свободно обръщение и крайно потребление, което не съставлява изменение на влязлото в сила предходно решение № 3631/05 октомври 2011 година на основание чл. 99 от АПК, тъй като с последното са определени публичните задължения на вносителя по подадената опростена митническа декларация за специфично предназначение, а с оспореното второ решение е извършено претарифиране и като последица от него са определени съответен размер на възникналото митническо и данъчно задължения. Предметът на произнасяне по двете решения не е идентичен – първото се отнася за количествата на продукта по опростената митническа декларация, подадена от ответника в настоящото производство, а с второто предвид резултатите от МЛЕ е извършено тарифно класиране на стоката с нов код по КН 2707 99 99, различен от декларирания от вносителя такъв по КН 2710 19 71 и възприет в първото решение на началника на митническия пункт.
Според чл. 78 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митническия кодекс на Общността (МКО), митническите органи имат право след вдигането на стоките и с цел установяване истинността на данните от декларацията да извършват контрол на търговските документи и данни за вносните или износните операции с декларираните стоки, включително и на последващите търговски операции с тях. Следва да се отбележи, че с Регламент (ЕО) 450/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година е приет нов Митнически кодекс на Общността (Модернизиран митнически кодекс – ММКО), като с него се предвижда поетапно влизане на МККО в сила до 2013 година. Правната уредба на последващия контрол в МККО се съдържа в чл. 27 от същия. Тази правна уредба се съдържа и в глава XІV, раздел ІV „Последващ контрол на декларирането” от ЗМ (ЗАКОН ЗА МИТНИЦИТЕ) – от чл. 84 до чл. 84м включително.
С чл. 78, т. 1, т. 2 и т. 3 от Митническия кодекс на Общността са въведени два вида контрол на декларирането. Единият е проверка на декларацията, а другият е последващ контрол. Двата режима са уредени в посочените по-горе разпоредби на ЗМ. Последващият контрол е свързан със спазването на изрично определена в закона процедура, изискваща уведомяване на пасивния субект по митническото правоотношение и осигуряваща активното му участие с оглед спазване на предоставените му от закона права. При повторната проверка на декларацията митническите органи са освободени от задължението да уведомят проверяваното лице. В разглеждания случай от данните по делото се установява, че става дума за повторна проверка по чл. 84, ал. 1 от ЗМ. Според тази разпоредба митническите органи могат по собствена инициатива (служебно) или по искане на декларатора да извършат повторна проверка на декларацията. Това е процедура, която обхваща сравняване на попълнената в декларацията информация (органът е приел декларираната стока от [фирма] с опростена митническа декларация) и установяване на съответствието с приложените към нея доказателства, когато тази проверка е насочена към отстраняване на нередност, която не е резултат от неправомерно поведение на декларатора (в този смисъл е решение на СЕС по дело С-379/2000 година, т. 21). Затова е необходимо да се направи разграничение между двата процеса: „повторна проверка на декларацията” и „последващ контрол”, което не е направено от административния съд. В случая митническия орган е насочил действията си към изясняване съдържанието на ЕАД. Съпоставил е информацията в представената митническа декларация от [фирма] и съпътстващата стоката документи, като за целта е използвал получените резултати за произхода и състава на стоката, обект на лабораторен анализ. Приел е несъответствие между посоченото от дружеството в декларацията и получения резултат от митническата експертиза, извършена в лабораторията в [населено място].
От тълкуването на разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗМ следва, че когато при повторна проверка на декларацията или при последващ контрол се установи, че съответният митнически режим е приложен на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, като отчитат новите обстоятелства. Следователно и при двете процедури могат да бъдат установени част от изброените несъответствия. За повторната проверка на декларацията не е предвидено нарочно производство и няма законово изискване за издаване на заповед, с която да се постави неговото начало, за разлика от процедурата за осъществяване на последващ контрол по реда на чл. 84а от ЗМ. С издаване на оспореното пред първоинстанционния съд решение № 7147/26 ноември 2012 година на началника на МП „Пристанище Б. център” е възникнало задължение за допълнително заплащане на митническо задължение по чл. 201, § 1, б „а” от Регламент (ЕИО) №2913/92 и на данъчно задължение по чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, което е в резултат от поправката на декларацията при вече извършено тарифно класиране в нов код по КН 2707 99 99. Това решение притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и подлежи на съдебен контрол. В случая е приложима хипотезата по чл. 84, ал. 1 от ЗМ, а не процедурата по чл. 91 от АПК или тази по чл. 99 и следващите от АПК. Законът за митниците е специален спрямо Административнопроцесуалния кодекс. П.нционният съд е постановил решението си при допуснато нарушение на материалния закон, като е обсъждал наличието на предпоставките по чл. 99 от АПК, а е игнорирал процедурите по чл. 84 и чл. 84а от ЗМ, не е направил разграничение между тях и неправилно е приел, че доказателствата по делото изключват приложимостта им. Това налага отмяна на обжалваното решение на Административен съд Бургас и доколкото съдът е изложил фактически и правни аргументи относно неговата законосъобразност, въпросът следва да се реши от настоящата инстанция по същество на основание чл. 222, ал. 1 от АПК.
По делото се спори относно правилното приложение на материалния закон при тарифното класиране на внесения продукт, описан в митническата декларация като „тежки масла, смазочни масла; други масла – предназначени да претърпят специфична преработка”. Вносителят е класирал тарифно продукта в код 2710 19 71, а митническият орган с оглед приетото от него преобладаване на ароматните съставки тегловно спрямо неароматните, е определил същия в код 2707 99 99. Ответното дружество сочи, че продуктът в митническата декларация е класиран в код 2710 19 71 предвид произхода му на нефтено масло, както и поради обстоятелството, че до този момент всички продукти с такъв произход и идентичен химичен състав са класирани в тази подпозиция, а възражения от страна на митническата администрация не са правени. Позовава се на писмо изх. № 26-Л-12/06 февруари 2015 година на Министерство на икономиката на РБ, съгласно което до 04 април 2013 година продукти с характеристиките на процесния са се класирали в позиция 2710. След обсъждане на заключенията на приетите съдебно-химически експертизи, правилно съдът приема, че митническият орган не е доказал обстоятелството, че при процесния продукт ароматните съставки преобладават над неароматните. По делото е установено, че според физико-химичните показатели продуктът е с нефтен произход, представлява мазут – най-тежката фракция на нефта получена при атмосферна дестилация на суров нефт и няма каменовъглен произход. За да се класира продукта в позиция 2707, следва да бъде доказано по несъмнен начин, че ароматните съставки на същия преобладават в тегловно отношение над неароматните съставки. Това обстоятелство не се установява от събраните по делото доказателства. МЛЕ - Р. сочи като показател за изпитване съдържание на ароматни съставки, а в колона резултат е отразено съдържанието само на ароматните въглеводороди – 51, 2%. Това заключение е в резултат на изследване на ограничени параметри на продукта, като се изхожда от наличието на идентичност на понятията „ароматни съставки“ и „ароматни въглеводороди“.
В случая следва да се съобрази тълкуването, дадено от СЕС в решение от 12 юни 2014 година по дело С-330/13 относно разграничителния критерий, по който даден продукт следва да се класира в позиция 2707 или в позиция 2710 от КН - приложение I към Регламент (ЕИО) №2658/87 на Съвета, изменен с Регламент (ЕО) №1006/2011 на Комисията от 27 септември 2011 година, подробно развит в т. 38 от мотивите и в т. 1 от диспозитива му. С решението на СЕС е прието, че в позиция 2707 се класират продуктите, в които ароматните съставки преобладават тегловно спрямо неароматните, а в позиция 2710 – определящият критерий е неароматните съставки да преобладават тегловно спрямо ароматните. В разясненията, дадени в т. 40-48 от мотивите и в т. 2 от диспозитива на решението, СЕС разграничава понятията "ароматни съставки" и "ароматни въглеводороди", използвани в Глава 27 от КН и в съответните ОБ към КН, като приема, че първото понятие е по-широко от второто. По Приложение А се определя съдържанието на неароматните въглеводороди и по презумпция остатъкът до 100% се приема, че са ароматни въглеводороди. Този метод не отчита разликата между ароматните съставки и ароматните въглеводороди, поради което резултатът на МЛЕ не е коректен. При него не се отделят и не се определят тегловно другите ароматни съставки на продукта. Според вещото лице продуктът като смес от въглеводороди отговаря само на едно от кумулативно предвидените четири изисквания (за дестилация), въведени в Обяснителните бележки на КН за подпозиция 2707 99 99, поради което не може да се приеме съответствие по този код. С. О правила за тълкуване на КН, дял 1, т. 3, б. "а", когато стоките биха могли да се класират в две или повече позиции, класирането следва да се извърши в позицията, която най-специфично описва стоката и тя трябва да има предимство пред позициите с по-общо значение. В случая, най-специфично описва процесната стока нейния произход-тя представлява нефтено масло, което отговаря на критериите, дадени с ОБ към КН за позиция 2710, що се касае до нефтените масла (тежки масла). Обстоятелството, че продуктът не отговаря на изискванията на ОБ към КН за подпозиция 2707 99 99, защото от четири кумулативни условия продуктът отговаря за подусловие "а", не дава възможност да се приеме, че продуктът отговаря на всички характеристики, който могат да го класират тарифно в тази подпозиция. Продуктите, които не отговарят на условията по т. "а" до "г", се класират според техните характеристики в примерно изброени позиции, сред които е 2710 19 71 и с оглед назначените по делото съдебно-химически експертизи, чиито изводи дават възможност процесната стока да се определи като нефтено масло, предназначено за последваща специфична преработка, което масло може да се класира в позиция 2710 19 71.
Изводът на съда за недоказаност на констатацията на митническия орган, че в процесния продукт ароматните съставки преобладават над неароматните, е обоснован и законосъобразен. Незаконосъобразното решение на началника на МП "Пристанище Б. център" следва да бъде отменено.
С оглед горното оспореното решение на административния съд като неправилно ще следва да бъде отменено, като вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК ще следва да бъде постановено друго, с което решението на началника на МП "Пристанище Б. център" ще следва да бъде отменено. На ответника по касационната жалба следва да се присъди своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.
Частната жалба на началника на МП "Пристанище Б. център" е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С оглед изложеното по-горе правилно на [фирма] са присъдени разноски за производството пред административния съд. Този извод следва от незаконосъобразността на оспорения административен акт и неговата отмяна. Поради това законосъобразното определение на административния съд ще следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1073 от 17 юни 2015 година, постановено по адм. дело № 42/2013 година по описа на Административен съд Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решение № 7147/26 ноември 2012 година на началника на МП „Пристанище Б. център”.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1658 от 11 август 2015 година, постановено по адм. дело № 42/2013 година по описа на Административен съд Бургас.
ОСЪЖДА Митница Б. да заплати на [фирма] [населено място] направените пред касационната инстанция разноски в размер на 300 (триста) лева.
Решението е окончателно.