А. А. моли на основание чл. 239, т. 2 от АПК да бъде отменено определение № 9899/28.09.2015г. по адм. д.№ 9456/2015г. на Върховния административен съд, петчленен състав, с което е оставена без разглеждане частната жалба на А. срещу определение № 8812/17.07.2015г. по адм. д.№ 9764/2014г. на Върховния административен съд, ІІІ отделение. Поддържа, че членовете на състава, постановил атакуваното определени са престъпници и е следвало да се отведат от разглеждане на делото.

Ответникът по молбата Директора на ДНСК, редовно призован, не изпраща представител.

Върховният административен съд, седемчленен състав, като прецени данните по делото и доводите на страната, приема за установено следното:

Молбата за отмяна е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.

По чл. 239, т. 2 от АПК на отмяна подлежи актът, когато по съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. В молбата си от 8.02.2016г. А. поддържа, че членовете на съдебния състав, постановил атакуваното определение са престъпници и е следвало да се отведат по чл. 22, т. 5 от ГПК. Според последната разпоредба не може да участва като съдия по делото лице, което е взело участие при решаване на делото в друга инстанция или е било свидетел или вещо лице по делото. Доводът на А., че съдиите, постановили атакуваното определение, са нарушили чл. 22, т. 5 от АПК е неоснователен – видно от приложените дела. В молбата не се излагат обстоятелства, които да съставляват основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по чл. 239, т. 2 от АПК.

Впоследствие А. оттегля твърденията си за извършено престъпление от членовете на състава на съда, постановил определението, като поддържа, че някои от членовете на състава са участвали в постановяване на определения по административния спор, поради което следвало да се отведат от разглеждането на делото. Така формулирано искането за отмяна на определението е довод за допуснати процесуални нарушения при постановяване на определението, които не са основание за отмяна на влязлото в сила определение по чл. 239, т. 1 – 6 от АПК. Участието на член от състава, постановил оспореното определение, в производство по друго определение по делото не е основание за отвод по чл. 22, т. 5 от ГПК, който има предвид участие на съдия в решаване на делото по същество – в постановяването на решение по същество по спора, с който спорът е разрешен със сила на присъдено нещо. С определенията, постановени от съда спорът не се решава по същество, а се разрешават процесуални въпроси по движението на делото. В случая не са били налице основания за отвод на членовете на състава на съда, постановил атакуваното определение.

Молбата за отмяна като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 244 от АПК, Върховният административен съд, седемчленен състав, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на А. М. А. за отмяна на определение № 9899/28.09.2015г. по адм. д.№ 9456/2015г. на Върховния административен съд, петчленен състав, на основание чл. 239, т. 2 от АПК. Решението не подлежи на обжалване.