Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на петнадесети декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Р. В. ЧЛЕНОВЕ:ХАЙГУХИ Б. Н. при секретар М. С. и с участието на прокурора Камелия Николоваизслуша докладваното от съдиятаВ. Н. по адм. дело № 7415/2021

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Омуртаг срещу решение № 58 от 18.05.2021 г. по адм. дело № 96/2021 г. на Административен съд – Търговище. Излагат се доводи за неправилност на основание посочените в чл. 209, т. 3 от АПК касационни основания. По изложените съображения с касационната жалба се иска отмяната на решението на първоинстанционния съд.

Ответникът по делото – Б. И., чрез процесуалния представител – адв. С. А. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на Административен съд – Търговище да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждането на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване и законосъобразност на съдебния акт.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като съобрази доводите в касационната жалба и прецени събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Административен съд – Търговище е отменил заповед № Д_Т_ВС-13 от 22.02.2021 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Омуртаг, с която е било разпоредено Б. И. да възстанови недобросъвестно получена социална помощ в размер на 474.15 лева, съставляваща целева помощ за отопление по реда на наредба № РД07-5/2008 г. за отоплителен сезон 2018/2019 г., потвърдена с решение на директора на РДСП – Търговище и са присъдени разноски. Съдът е приел, че при издаването на административния акт не е спазена установената форма, има противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Решението е правилно.

От фактическа страна е установено, че със заповед № 2501-РД01-0342 от 25.11.2020 г., на основание чл. 26, ал. 2 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане (УП на АСП) и във вр. с чл. 14а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за социално подпомагане (ЗСП), по отношение на лицето Б. И. е разпоредено извършването на проверка във връзка с отпускането на целева помощ за отопление по реда на наредба № РД07-5/2008 г. по подадено заявление – декларация № ЗСП/Д-Т-О/1709 от 28.08.2018 г. Било е приложено удостоверение, видно от което е предоставена справка за получената помощ от м. март 2018 г. до м. февруари 2019 г. От съставения констативен протокол е видно, че детето С. Т. е настанена в приемно семейство като е била отпускана месечна целева помощ в размер на 465.90 лева. Със заповед на директора на ДСП – Омуртаг е наредено Б. И. да възстанови недобросъвестно получена социална помощ.

С оглед на така установеното, правилно Административен съд - Търговище е приел, че жалбоподателката не е била уведомена от административния орган, че срещу нея ще бъде започнато административно производство по лишаване от право на целева помощ за отопление по реда на Наредба №РД07/5 от 16.05.2008 г. Нарушени са разпоредбите на чл. 26, ал. 1 и чл. 35 от АПК. Съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК, за започване на производството се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации. Нормата на чл. 35 АПК задължава административния орган да издаде административния акт, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. В производството по издаване на административния акт доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи. В случая това не е сторено. По делото не се съдържат доказателства, от които да е видно, че Илиева е била уведомена за започване на производството.

За да е налице недобросъвестност като фактическо основание за постановяването на заповеди по чл. 14, ал. 5 и чл. 14а, ал. 3 от ЗСП, е необходимо заявителят да не е декларирал обстоятелства, които е бил длъжен да декларира /недобросъвестност в смисъл на укрита информация/ или е посочил неверни факти и обстоятелства, които са от значение за възникване и упражняване на правото му на социални помощи. В своята практика ВАС приема, че „недобросъвестно е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане, както и че недобросъвестността е резултат на психично отношение на конкретен правен субект към възможността да получи желан от него резултат, като за всеки отделен случай е необходима самостоятелна преценка, дали обективно поведението на лицето, насочено към постигане на този резултат, е съобразено с правовия ред, или е съпътствано със заобикаляне, или с директно нарушаване на правовия ред. Преценката на събраните доказателства не води до извод за недобросъвестно поведение, насочено към съзнателно укриване на правнозначими обстоятелства. Липсват данни, че получателката на целева социална помощ е съзнавала, че полученото подпомагане по реда на чл. 50 от ППЗЗДет за отглежданото в нейното приемно семейство дете С. Т., за която полага грижи, съставлява подлежащо на деклариране обстоятелство, която ще я лиши от целева социална помощ. В конкретния случай административният орган е този, който е следвало да установи съществуването на фактическите и правни основания за издаване на административния акт предвид разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК. Недобросъвестността като материалноправна предпоставка по чл. 14, ал. 5 от ЗСП не е доказана, поради което не е налице основание за възстановяване на получената помощ и за лишаване на лицето от социални помощи.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е достигнал до верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора, претенцията за присъждане на разноски от страна на ответника следва да бъде уважена по чл. 38, ал. 2, вр. с ал.1 от Закона за адвокатурата (ЗЗД). Налице е договор за правна помощ серия Т № 0000037860 от 08.07.2021 г., съгласно който адвокат С. А. от Адвокатска колегия – Търговище е оказал безплатна правна помощ по чл. 38, ал.1, т.2 ЗЗД. Дължимите разноски се определят по реда на чл. 8, ал.3 от Наредба № 1 / 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 500.00 (петстотин) лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 58 от 18.05.2021 г. постановено по адм. дело № 96/2021 г. на Административен съд – Търговище.

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ – Омуртаг да заплати на адвокат С. А. от Адвокатска колегия – Търговище сумата от 500.00 (петстотин) лева, разноски за касационната инстанция по чл. 38 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Росен Василев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Х. Б. п/ Весела Николова