Производството е по чл. 208 и следващите АПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на Митнически пункт "Пристанище " В. чрез процесуалния му представител срещу решение №1148/21.05.2015 г. по адм. д. № 4065/2014 г. на Административен съд Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му.

Ответникът по касационната жалба- [фирма] в писмено становище чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е обявил нищожността на решение към ЕАД № 13BG002005J0002578 от 16.05.2013 г., ЕАД №13BG002005J0003283 от 18.06.2013 г. и ЕАД № 13BG002005J0003366 от 20.06.2013 г. на началника на Митнически пункт "Пристанище" В., с което е постановено да се вземе под отчет дължим от [фирма] акциз за констатирани липси в общ размер от 5 297.95 лв.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

Решението на митническия орган е взето на основание чл. 20, ал. 1 и ал. 2, т. 8 от ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗА АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове /ЗАДС/, по реда за установяване на митническите задължения. За задълженията по установяване на акциз се прилага ДОПК – чл. 104, ал. 1 от ЗАДС, като митническите органи имат правомощията на органи по приходите. При съобразяване компетентността на митническите учреждения и на началниците на митническите учреждения, по чл. 104, ал. 2 от ЗАДС, съдът е извел извод, че последните не са компетентни да издават актове за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, нито да възлагат ревизии по чл. 112, ал. 2 от ДОПК, нито пък да издават ревизионни актове....