Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, подадена от неговия процесуален представител юрисконсулт Б. П., срещу решение № 13207 от 07.12.2015 г. по адм. дело № 1307/2015 г. на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменена негова заповед № 8121 К-3000/16.12.2014г. В жалбата се твърди неправилност на решението поради необоснованост и като постановено в нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество като бъде отхвърлена жалбата срещу министерската заповед.

Ответникът по касационната жалба - Е. В. В., чрез своя процесуален представител, в съдебно заседание и в писмен отговор, оспорва жалбата и моли съда да остави в сила съдебното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

След като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства, Върховният административен съд, Петчленен състав на втора колегия намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С решение № 13207 от 07.12.2015 г. по адм. дело № 1307/2015 г. на Върховния административен съд, пето отделение, е отменена заповед № 8121 К-3000/16.12.2014г. на министъра на вътрешните работи, с която на осн. чл. 194, ал. 2 т. 2-4 и чл. 197, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 1 и т. 13, чл. 204 т. 1 и чл. 226, ал. 1 т. 8 от Закон за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение в МВР на Е. В. В. – директор III степен на Областна дирекция на МВР С., считано от датата на връчване на заповедта.

В мотивите на заповедта...