Производството е по реда на чл. 239, т. 1 и т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадено искане на Д. Н. П. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 12193 от 17.11.2015 г., постановено по адм. д. № 3189/2015 г. на Върховния административен съд, с което е потвърдено решение № 22 от 15.01.2015 г., постановено по адм. д. № 215/2014 г. на Административен съд – Русе. Излага съображения за наличие на основания по чл. 239, т. 3 от АПК, но е посочил също, че са налице новонастъпили обстоятелства, които следва да бъдат квалифицирани, като основание за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК.

В съдебно заседание молителят Д. Н. П., не се явява и не се представлява.

Ответникът по делото – директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ (МДТ) при [община], редовно призован, не се представлява, като в писмено становище, подадено чрез пълномощника Н. Н., изразява становище за недопустимост, а в условията на евентуалност – за неоснователност на молбата за отмяна, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд в настоящия петчленен състав, обсъди възраженията на молителя по същество и намира искането за процесуално допустимо, подадено от страна с правен интерес по чл. 238, ал. 1 от АПК в законоустановения срок по чл. 240 от АПК.

По същество, наведените твърдения за наличие на основания по чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК за отмяна на влязло в сила решение на тричленния състав на Върховния административен съд по адм. д. № 3189/2015 г. са неоснователни.

С атакуваното решение № 12193 от 17.11.2015 г., постановено по адм. д. № 3189/2015 г. тричленен състав на Върховния административен съд е оставил в сила решение № 22 от 15.01.2015 г., постановено по адм. д. № 215/2014 г. на Административен съд – Русе. С първоинстанционното решение е изменен акт за...