Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на осми февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Й. К. ЧЛЕНОВЕ:БИСЕР Ц. Ж. при секретар Б. П. и с участието
на прокурора Цветанка Бориловаизслуша докладваното от председателяЙ. К. по адм. дело № 7426/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
С решение № 3825 от 11.06.2021г., постановено по адм. д. № 9599/2020г. Административен съд – София-град, трето отделение, 36-ти състав, е отхвърлил жалбата на „А Д. П. “ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Св.Св.Кирил и Методий“ № 64, представлявано от управителя И. К., срещу Акт за прихващане или възстановяване № П – 22222520060266 – 004 – 001/04.05.2020г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – София, потвърден в обжалваната част с решение № 1140 от 22.07.2020г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София, с който е отказано прихващане или възстановяване на сумата от 43 741,33лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП - София сумата 1 842,24лв. юрисконсулско възнаграждение.
Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от „А Д. П. “ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Св.Св.Кирил и Методий“ № 64, представлявано от управителя И. К., чрез пълномощника му адвокат И. М.. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения акт. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика - гр. София чрез своя процесуален представител юрк. В. взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
С решението си Административен съд – София град е отхвърлил жалбата на „А Д. П. “ ООД, ЕИК[ЕИК], срещу Акт за прихващане или възстановяване № П – 22222520060266 – 004 – 001/04.05.2020г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – София, потвърден в обжалваната част с решение № 1140 от 22.07.2020г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София, с който е отказано прихващане или възстановяване на сумата от 43 741,33лв. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаването на оспорения АУПДВ. Изложени са мотиви, актът е издаден от компетентен орган, подписан е с квалифициран електронен подпис, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила. Решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно материалната законосъобразност на акта са изложени на стр.4 – 5 от решението, съответно л.96 – 97 от първоинстанционното дело. Систематизирани за целите на настоящето изложение, същите се свеждат до следното: 1. Възпроизведени са основните възражения на жалбоподателя срещу издадения АПВ; 2. Отбелязано е, че принципно между страните няма спор за факти, а единствено по тълкуването и прилагането на закона. 3. По основното възражение на жалбоподателя – че дължимият размер на данъците е бил внесен в срок, но неправилно са били посочени в декларациите, административният съд е изложил мотиви в следния смисъл: - дадено е тълкуване на нормата на чл.105 ДОПК, която определя реда за подаване на декларации при възникнали задължения за данъци по ЗДДФЛ и ЗКПО; - отбелязано е, че допуснатите нередности при декларирането – било във вида на данъка, било в неговия размер, могат да бъдат отстранени чрез подаването на коригираща декларация, с която се установява точния вид и размер на данъка, но същият е дължим от момента на неговото възникване, поради което от този момент до момента на подаване на коригиращата декларация, задълженото лице дължи лихви за забава – чл.175,ал.1 ДОПК; внасянето на по-голям размер суми от тези, дължими съгласно първоначално подадените декларации, не може да бъде разглеждано като коректно плащане на действителния размер на данъчното задължение, тъй като вида и размера на данъчното задължение следва от подаването на декларацията по чл.105 ДОПК, а не следва от размера на извършеното плащане; едва с подаването на коригиращата декларация се определя действително дължимия вид и размер на данъка; задължението за данък възниква по силата на самата правна норма, но в хипотеза на некоректно деклариране задълженото лице изпада в забава и дължи лихва върху недекларирания, съответно невнесения данък. 4. На база на изложеното е аргументиран извод, че начислените лихви за забава са внесени на правно основание, поради което не е налице хипотеза на недължимо събрана и платена сума по смисъла на чл.128,ал.1 ДОПК. 5. По отношение на изложените в жалбата оплаквания свързани с приложението на чл.169,ал.4 и 5 ДОПК са изложени мотиви, че те не следва да бъдат обсъждани, тъй като спорът между страните не е породен от тяхното приложение.
На основание изложеното е направен краен извод за законосъобразност на оспорения акт и неоснователност на жалбата.
Решението на Административен съд – София град е не правилно като постановено в противоречие със закона.
В касационната жалба на дружеството се правят оплаквания за неправилност поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК – допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Основните оплаквания на касатора са насочени против изводите на първоинстанционния съд за това, че претендираните за възстановяване лихви са заплатени на законово основание и не са налице основания за възстановането им.
По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:
По делото няма спор за факти. Установено е, че дружеството касатор е подавало декларации за данък при източника по чл.55,ал.1 ЗДДФЛ и чл.201 ЗКПО за четвърто тримесечие на 2014г., първо, второ и трето тримесечие на 2015г. и първо тримесечие на 2018г.; действително дължимите суми за данъци са заплатени от дружеството в законовоустновения срок, но те неправилно са посочени в подадените декларации; на 02.10.2019г. дружеството установява грешките и са подадени коригиращи декларации, но поради допуснатите грешки са начислени лихви, които лихви са заплатени от дружеството. Спорът между страните е правен и се свежда до това, към кой момент са погасени задълженията за съответните данъци, изпаднало ли е дружеството в забава, поради което дължи лихви за забава при условията на чл.175,ал.1 ДОПК,т. е. дължими ли са въпросните лихви или като недължимо заплатени следва да бъдат възстановени на жалбоподателя. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е дал отрицателен отговор на поставените въпроси, т. е. приел е, че поради грешно подадени декларации дружеството не е погасило своевременно задълженията си, независимо от извършеното заплащане на пълния размер на задълженията, поради което задълженията следва да се считат погасени към момента на подаване на коригиращите декларации и върху разликата се дължат лихви за забава при условията на чл.175,ал.1 ДОПК. Казано по друг начин, по изложените мотиви е изграден извод, че въпросните лихви са заплатени на законово основание, не се явяват недължимо заплатени и като такива не подлежат на възстановяване.
Настоящата съдебна инстанция не споделя този извод на първоинстанционния съд и го намира за необоснован на фактите по делото и при неправилно тълкуване на материалния закон.
Съгласно чл.175,ал.1 ДОПК за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. Задължението за заплащане на данъка по ЗДДФЛ и по чл.194 и 195 ЗКПО възниква по силата на закона, а не по силата на подадена декларация по реда на чл.105 ДОПК. Погрешно подадена декларация не може да обоснове извод за невнасяне на дължимите данъци и за дължимост на лихва за забава на основание чл.169,ал.5 ДОПК. Задължението за внасянето на данъка възниква по силата на самия закон, а не въз основа на подадена декларация при условията на чл.105 ДОПК. Несъответствието в декларациите е следвало да бъде констатирано от компетентния орган по приходите по реда на чл.103 ДОПК. Още повече, че нормата на чл.201,ал.1 ЗКПО изиска при подаване на декларацията да бъде предоставена съответната информация за доходите, подлежащи на облагане.
В този смисъл в съдебната практика при сходна фактическа обстановка е решение на Върховния административен съд № 3532 от 17.03.2021г., постановено по адм. д. № 9798/2020г.
Извършеното тълкуването на закона от органа по приходите, което е възприето безкритично от първоинстанционния съд, противоречи на основни принципи на правото и накърнява правата на жалбоподателя. При липса на законово уредена процедура за подобен род хипотези /внесен действително дължимия размер на данъка, но същият е посочен погрешно в подадена декларация по чл.105 ДОПК/, и при условие, че задължението за внасяне на данъка произтича от закона, тезата, че данъкът се смята внесен в пълния му размер едва с момента на подаване на коригиращата декларация, е лишена от правна логика. Нормата на чл.103 ДОПК не прави разграничения на несъответствието /дали е положително или отрицателно, което е масовият случай/, поради което същата следва да намира приложение и в хипотези като настоящата. Заплащането на пълния размер на данъка е погасило задължението, поради което задълженото лице не е в забава и не дължи лихви за забава от момента на плащането на задължението до подаване на коригиращата декларация.
Като е приел друго и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд – София град е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл.222,ал.1 АПК същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което оспорения кт за прихващане или възстановяване № П – 22222520060266 – 004 – 001/04.05.2020г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – София, потвърден в обжалваната част с решение № 1140 от 22.07.2020г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София, с който на „А Д. П. “ ООД, ЕИК[ЕИК], е отказано прихващане или възстановяване на сумата от 43 741,33лв., следва да бъде отменен.
С оглед разпоредбата на чл.129 ДОПК преписката следва да бъде върната на административния орган за произнасяне по искането за възстановяване при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в настоящето решение.
При този изход на процеса на основание чл.161,ал.1 ДОПК Национална агенция по приходите в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза ответника Д“ОДОП“-София разноски, следва да бъде осъдена да заплати на дружеството касатор разноски по делото за двете съдебни инстанции в размер общо на 4 719,93 лв., съгласно представените на л. 91 от първоинстанционното дело и на л. 21 от настоящето дело списъци с разноски и доказателства за тяхното извършване.
Водим от горното и на основание чл.222,ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 3825 от 11.06.2021г. на Административен съд – София град, трето отделение, 36-ти състав, постановено по адм. д. № 9599/2020г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Акт за прихващане или възстановяване № П – 22222520060266 – 004 – 001/04.05.2020г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – София, потвърден в обжалваната част с решение № 1140 от 22.07.2020г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София, с който е отказано прихващане или възстановяване на сумата от 43 741,33лв.
ВРЪЩА преписката на административния орган за произнасяне по искането за възстановяване при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в настоящето решение.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите – София да заплати на „А Д. П. “ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Св.Св.Кирил и Методий“ № 64, представлявано от управителя И. К., разноски по делото за двете съдебни инстанции в размер на 4719,93 / четири хиляди седемстотин и деветнадесет лева и деветдесет и три стотинки/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Йордан Константинов
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Б. Ц. п/ Петя Желева