Образувано е по две касационни жалби. Касационната жалба, подадена от началник на митница "Кулата" чрез процесуален представител е срещу решение №194 от 23.04.09г. постановено по ахд. №953/08г. от Административен съд - Благоевград, в частта, в която, по жалба на ЕТ"Дирекс -Д. Д." е обявена нищожността на уведомление за доброволно плащане на публични държавни вземания изх.№7100-0147/24.06.08г. на зам. началник на М. К. в частта, в която същото има характер на решение и с него е определен нов тарифен код на внесената стока и допълнителни митни сборове, различни от тези по митническата декларация. Касаторът поддържа неправилност на решението в обжалваната част. Конкретните оплаквания са за :
- необоснованост на извода, на съда за нищожност на обжалвания акт. Според касатора зам. началника на митница Кулата е бил компетенетн орган за издаването на обжалвания акт, тъй като в длъжностната характеристика на зам. началника е предвидено при отсъствие на началника, функциите му да се изпълняват от един от зам. началниците. Също така, касаторът изтъква, че законът не регламентира кой конкретно да издава тези актове, тъй като понятието, употребено в него е " митнически органи",
- издаденото уведомление не представлявало решение за промяна на митническа стойност или за определяне на нов тарифен номер, а с него е уведомен длъжника за възникнало вносно митническо задължение.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част и потвърждаване на уведомлението за доброволно плащане на публични държавни вземания.
Ответникът по тази касационна жалба- "Дирекс - Д. Д."ЕТ я оспорва по съображения, подробно развити в писмено становище.
Касационната жалба, подадена от "Дирекс - Д. Д."ЕТ е срещу решение №194 от 23.04.09г. постановено по ахд. №953/08г. от Административен съд - Благоевград, в частта, в която жалбата на ЕТ"Дирекс -Д. Д." срещу УДППДВ №7100-0147/24.06.08г. в частта имаща характер на покана за доброволно плащане е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото, както и в частта, в която съдът е върнал преписката на началника на митница - Кулата. Оплакванията на този касатор са, че съдът не е посочил на какво правно основание връща преписката за произнасяне от административния орган. Според касатора неправилно е указанието на съда за " ново произнасяне", тъй като преценката дали да се произнесе или не пренадлежи на компетентния административен орган. Този касатор счита за недопустимо разделянето на поканата за доброволно изпълнение и решението за определяне на митни сборове в два самостоятелни акта, тъй като поканата е логическа и правна последица на решението. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и произнасяне по съществото на спора в същата част.
Ответникът по тази касационна жалба - началникът на митница "Кулата" не изразява становище по нея.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба на митница Кулата и на ЕТ в частта, в която се възразява срещу оставянето без разглеждане на жалбата му срущу поканата за доброволно плащане на митни сборове.
Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия, в настоящия съдебен състав приема следното:
Касационната жалба на началника на митница Кулата е допустима, тъй като е подадена от страна по делото и в рамките на 14 дневния срок за касационно обжалване на решението.
Касационната жалба на ЕТ"Дирекс - Д. Д." е допустима в частта и в която се обжалва решението относно връщане на преписката на административния орган. В частта имаща характер на частна жалба, а именно срещу оставянето без разглеждане на уведомлението, в частта, имащо характер на покана за доброволно изпълнение и прекратяване на производството по делото в тази част, жалбата е просрочена. Видно от съобщението до жалбоподателя за изготвено решение, първоинстанционното решение му е съобщено на 08.05.09г. чрез адв. А.. Както в решението на административния съд, така и в съобщението до жалбоподателя е посочено, че решението в частта имащо характер на определение подлежи на обжалване в 7- дневен срок. Този седемдневен срок изтича на 15.05.09г. / петък - работен ден/ , а жалбата до съда, подадена по пощана е от 19.05.09г. /видно от пощенското клеймо върху ксерокопието от пощенския плик/. По посочените обстоятелства, жалбата на ЕТ"Дирекс - Д. Д." срещу решението на административния съд, имащо характер на определение следва да се остави без разглеждане като недопустима, поради просрочието и, а производството по делото се прекрати в тази част като недопустимо.
По основателността на касационните жалби, съдът намира следното:
Предмет на контрол пред административния съд е било уведомление за доброволно плащане на публични държавни вземания изх. №7100-0147 от 24.06.08г. на зам. началник митница "Кулата", с което на ЕТ"Дирекс - Д. Д." в качеството му на превозвач на стоката по ЕАД №5400/4-1425/09.02.06г. са му определени и съобщени митни соборове както следва - мито в размер на 7443, 60лв., ДДС в размер на 7 413, 92лв. и лихва от 07.02.06г. до момента на плащане на задължението. Ответникът по делото чрез процесуалния си представител е възразил по допустимостта на производството с довод, че уведомлението не е индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно обжалване, тъй като то не е изпълнителен титул за последващо предприемане на действия по изпълнение на събиране на задълженията. Според представителя на митниците индивидуален административен акт е Постановлението за принудително събиране на публични държавни вземания, което следва липсата на доброволно изпълнение след поканата.
Административният съд - Благоевград с обжалваното решение е преценил като допустима в една част, жалбата с която е сезиран. Прието е, че обжалваното писмо обективира два различни по своя характер акта - решение за определяне на допълнителни митнически задължения и покана за доброволно изпълнение, като последната не е индивидуален административен акт, доколкото сама по себе си не поражда задължения за длъжника. В останалата част обаче, съдът е преценил уведомлението като индивидуален административен акт, тъй като съдържа волеизявление за определяне на митни сборове и ДДС и техния размер, заедно със съответните лихви и в това си качество представлява решение по прилагане на митническите разпоредби, пораждащо последици за неговия адресат.
В частта, имаща характер на индивидуален административен акт, съдът е прогласил за нищожно уведомлението, тъй като е приел, че не е издадано от компетентен орган. Установено е, че уведомлението е издадено от зам. началник на митница Кулата при условията на заместване, в която хипотеза служителят основавайки се пряко на собственосто си служебно положение действа вместо замествания. В тази хипотеза е прието, че е необходимо титулярът на длъжността да нареди заместването му от друго подчинено лице, а в конкретния случай не било установено зам. началника на митница Кулата да е действал по заместване на началника с нарочна и изрична заповед. В тази насока, административния съд се е позовал и на чл. 53, ал. 2 от Правилата за организация на дейността и вътрешния ред в А. М.. По жалбата на митница Кулата:
Основателно, административния съд е възприел в една част обжалваното уведомление като индивидуален административен акт. Определението за индивидуален административен акт/ИАА/ се съдържа в чл. 21, ал. 1 от АПК, който регламентира, че ИАА е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Формата на ИАА е регламентирана в чл. 59 от АПК, който предвижда, че ИАА могат да бъдат писмени, а така също и устни, и изразени чрез действия или бездействия, но само когато издаването им в тази форма е предвидено в закон. Съгласно пар. 1, т. 13 от ДР на ЗМ решение е всеки административен акт по прилагането на митническите разпоредби, издаден от митническите органи за конкретен случай, който е свързан с правни последици за едно или повече определени или можещи да бъдат определени лица. Съгласно чл. 27, ал. 1 от ППЗМ, решенията по прилагането на митническите разпоредби са писмени индивидуални административни актове на компетентните за издаването им митнически органи. От цитираната разпоредба в ППЗМ следва, че нормативноустановената форма на митническите решения е писмената форма. Съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗМ писмената форма е предвидена и за съобщаването на решенията, взети от митническите органи на молителите. За реда за обжалване, на решенията на митническите органи, чл. 220 от ЗМ препраща към АПК. Съгласно чл. 84, ал. 1 АПК и чл. 149, ал. 1 АПК административните актове могат да се оспорят в 14- дневен срок от съобщаването им на заинтересованите лица. От друга страна по аргмунет от чл. 19, ал. 4 от ЗМ, когато решенията на митническите органи са неблагоприятни за лицата следва да са мотивирани. От съвкупното тълкуване на посочените разпоредби следва изводът, че правото на обжалване за лицата, на засягащите ги митнически решения може да бъде упражнено от тях след писменото им уведомяване за решението. Липсват законови ограничения, практически, писменото уведомяване на лицето да съдържа и самото засягащо го митническо решение, какъвто е и настоящия случай. От друга страна, нито в ЗМ, нито в ППЗМ, като предпоставка за обжалваемост на митническото решение е въведено изискването, то да бъде впоследствие и изпълнителен титул. Точно обратното, издаването на такъв е предвидено в чл. 211а от ЗМ и той е постановлението за събиране на публични държавни вземания, което се издава при липса на плащане в срок на митническото задължение. С признаването на постановленията, на характер на ИАА, респективно и на възможността за обжалването им е създадена допълнителна законова гаранция за лицата, за защита на правата и интересите им, когато обективно те не са имали възможност да направят това по - рано или в случаи на съдебно потвърждаване на предхождащо постановлението, митническо решение да се защитят срещу размера на определената лихва върху главницата.
В конкретния случай в атакуваното уведомление се съдържат подборни мотиви относно причините, начина на определяне и размерите на митническото задължение, задължението за ДДС и лихвите върху тях за вноса по процесната ЕАД. От посочените обстоятелства ясно личи, че уведомлението има фактическо и правно значение за жалбоподателя, тъй като от една страна, то обективира решение на митническия орган по приложение на митнически разпоредби, а от друга, от получаването му за лицето се поражда процесуалното право за обжалване на митническото решение. Следователно, акта на митническите органи, наречен уведомление за доброволно плащане на публични държавни вземания, в конкретния случай обективира решението и мотивите на митническия орган определил митните сборове, ДДС и лихви във връзка с вноса по ЕАД №5400/4-1425:09.02.06г. поради което представлява ИАА, годен за съдебно обжалване. Едновременно с това, уведомлението, съдържа и покана за доброволно изпълнение по смисъла на чл. 206 от ЗМ, която не е ИАА, както правилно е посочил административния съд.
Настоящият съдебен състав не споделя мотивите на административния съд за нищожност на обжалвания ИАА. Действително, той е подписан от зам. началник на митница Кулата, но по делото се съдържат доказателства, че към датата на обжалваното митническо решение - 24.06.08г. началникът на митницата е отсъствал. От служебна бележка изх.№3100-0013 от 29.01.09г. издадена от началник отдел"АПИО" при митница Кулата е видно, че през периода на издаване на обжалваното уведомление, началник на митница Кулата е бил Н. Х. Ш.. Видно от служебна бележка с изх. №3200-0002 /10.01.09г. на началник отдел "АПИО" при митница Кулата е, че на 24.06.08г. Н. Ш. е бил ангажиран с национално съвещание, проведено в сгтрадата на Агенция "Митници"-София. Нещо повече, видно от заповед №3156/18.06.08г. на директор на А. М. е, че считано от 19.06.08г. Н. Ш. е бил назначен по вътрешно съвместителство на длъжност Директор РМД-София до заемане на длъжността. Със заповед от същата дата /18.06.08г./ на директор на РМД - София при регламентираното отсъствие на началника на митницата е наредено функциите му да се изпълняват от П. Е. Г.- зам. началник на М. К.. От така установената фактическа обстановка следва, че обжалваното уведомление е издадено от длъжностно лице, надлежно оправомощено с осъществяването на функциите началник митница Кулата, при установено регламентирано отсъствия на титуляра на длъжността към този момент. По тези съображения, настоящата инстанция преценява като неоснователен и неправилен извода на административния съд за нищожност на обжалвания ИАА. Решението на първоинстанционния съд в частта, в която е обявена нищожността на уведомление за доброволно плащане на публични държавни вземания изх.№7100-0147/24.06.08г. на зам. началник на митница Кулата в частта, имащо характер на митническо решение и преписката е изпратена на началника на М. К. за ново произнасяне, а вместо това делото в тази част се върне на адмнистративния съд за разглеждането му по съществото на спора относно законосъобразността на митническото решение.
С оглед изхода на спора по касационната жалба на митница Кулата безпредметно се явява обсъждането на касационната жалба на търговеца срещу решението в частта, в която преписката се изпраща за произнасяне на началника на митница Кулата.
По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд РЕШИ: ОТМЕНЯ
решение №194 от 23.04.09г. постановено по ахд. №953/08г. от Административен съд - Благоевград, в частта, в която, по жалба на ЕТ"Дирекс -Д. Д." е обявена нищожността на уведомление за доброволно плащане на публични държавни вземания изх.№7100-0147/24.06.08г. на зам. началник на М. К. в частта, в която същото има характер на решение и с него е определен нов тарифен код на внесената стока и допълнителни митни сборове, различни от тези по митническата декларация и преписката е изпратена на началника на М. К. за ново произнасяне, като ВРЪЩА
делото на административния съд за ново произнасяне в тази част от друг съдебен състав. О. Б. Р.
жалбата на "Дирекс - Д. Д."ЕТ срещу решение №194 от 23.04.09г. постановено по ахд. №953/08г. от Административен съд - Благоевград, в частта, в която жалбата на ЕТ"Дирекс -Д. Д." срещу УДППДВ №7100-0147/24.06.08г. в частта имаща характер на покана за доброволно плащане е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото, като
ПРЕКРАТЯВА
в тази част производството по адм. д.№8305/09г. по описа на ВАС, първо отделение.
Решението на ВАС не подлежи на обжалване с изключение на частта му имаща характер на определение, която може да се обжалва пред петчленен състав на ВАС в 7 дневен срок от съобщението.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ С. А.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Т. Н./п/ И. А.а
И.А.
Особено мнение на съдия Т. Н.
Не споделям мнението на мнозинството от съдебния състав, че процесното уведомление за доброволно плащане на публични държавни вземания, издадено на осн. чл. 206 от Закона за митниците, обективирано в писмо изх. №7100-0144/24.06.2008г. на заместник началника на М. К., в една своя част, представлява годен за обжалване индивидуален административен акт. Това би било така, ако то, в тази си част, представляваше „решение” по смисъла на §1 т. 13 от Допълнителните разпоредби на Закона за митниците. Съгласно посочената дефинитивна норма, решение е всеки административен акт по прилагането на митническите разпоредби, издаден от митническите органи за конкретен случай, който е свързан
с правни последици
за едно или повече определени или можещи да бъдат определени лица. С процесното писмо жалбоподателят е уведомен, че в 7-дневен срок от получаването на уведомлението следва да заплати възникнало на 07.02.2006г. и неплатено вносно митническо задължение, съгласно чл. 199, ал. 1, т. 3; чл. 202, ал. 1, т. 2 и чл. 203 ал. 1 от Закона за митниците. Указани са начините и поредността на плащане на задължението и адресатът е уведомен, че при незаплащане на дължимите публични държавни вземания в определения срок, ще се пристъпи към принудително събиране, съгласно разпоредбите на чл. 211 и чл. 211а от ЗМ. Съгласно чл. 211а от ЗМ, постановленията за принудително събиране на публични държавни вземания са индивидуални административни актове, които се издават от началника на митницата, в чийто район е възникнало неплатеното в срок задължение, с които
се установяват
митнически задължения и други публични вземания. Ако се приеме, че процесното писмо в една своя част представлява решение за установяване на митническо задължение, след неплащането в срок на задължението, при издаване на постановлението за принудително събиране, би се стигнало до
повторно установяване
на установено вече митническо задължение. Такова „процесуално разточителство”, освен че е недопустимо /поради резултата си – два индивидуални административни акта с един и същ предмет/, не държи сметка за това, че уведомлението по чл. 206 е волеизявление, което е част от производството по издаването на индивидуалния административен акт.- постановление за принудително събиране на публични държавни вземания, което автоматично, на осн. чл. 21 ал. 5 от АПК, отрича на уведомлението качеството на индивидуален административен акт. Следва още да се отбележи, че издаването на Решение за установяване на размера на митническо задължение по реда на чл. 220 от ЗМ не е условие за изпращане на уведомление по чл. 206 от Закона за митниците. Такова е само
вземането под отчет
на митническото задължение по смисъла на чл. 217, пар. 1 от Регламент ЕИО №2913/92г. на Съвета от 12 октомври 1992г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността /Митнически кодекс/, възпроизведен в чл. 205 от ЗМ. Вземането под отчет е фактическо действие на митническите органи по изчисляване на размер на митническите задължения и вписването им в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация. Посоченото изискване на чл. 221 пар. 1 от Митническия кодекс, възпроизведен в чл. 206 ал. 1 от Закона за митниците, в случая, е спазено, поради изричното записване върху процесното Уведомление „взето под отчет №1406/12.06.2008г.” Задължителната хронология на събитията по издаване на постановление за принудителното събиране на публични държавни вземания е следната:
1.
възникване на митническо задължение при условията на чл. 199 и сл. от ЗМ;
2.
Вземането им под отчет по смисъла на чл. 205 от ЗМ;
3.
Писмено уведомление по чл. 206, което не може да бъде извършено след изтичане на 3-годишен срок от датата на възникване на митническото задължение и
4.
Постановление за принудителното събиране на публични държавни вземания, при неплащане в срока по уведомлението. Решение за установяване на митническото задължение по чл. 220 ЗМ може /но не е задължително/ да бъде издадено, включително и преди уведомлението по чл. 206 ЗМ, за който случай е специалното правило на чл. 206 ал. 3 изр. последно ЗМ, относно спирането на срока по изр. първо на същата алинея. Приемането на процесното Уведомление, в която и да е негова част, за индивидуален административен акт, противоречи на разпоредбата на чл. 209 ал. 2 т. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/, която дава характер на изпълнително основание на митнически вземания единствено на постановлението за принудително събиране, а възможността за принудително събиране всъщност е най-важната правна последица от установяването на митническото задължение. В същото време, уредбата на чл. 211 и сл. от ЗМ, удовлетворява изцяло изискванията на чл. 243 и сл. от Митническия кодекс за гарантирането на правото на защита на задължените лица чрез обжалване на решенията на митническите органи които ги засягат пряко и лично /каквито, без съмнение, са и ППСПДВ/, като по чл. 245 от същия кодекс, процедурата по обжалване се регламентира от държавите-членки. Впрочем, близо 10- годишната съдебна практика по прилагането на раздел ІІ на глава ХХVІ от ЗМ, никога не е поставяла под съмнение, че обхватът на съдебния контрол при обжалване на ППСПДВ включва дали са налице материално-правните основания за установяване на възникнали митнически задължения.
Доколкото процесното уведомление, по изложените съображения, няма директни правни последици за неговия адресат, без основание, е прието, в една своя част, за Решение на митнически орган по смисъла на §1 т. 13 от ДР на ЗМ, съответно - неправилно част от жалбата е приета за допустима от първоинстанционния съд.