Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Митница – Столична чрез процесуалния представител юриск. Попгеоргиева срещу решение № 1928/26.04.2011 г., постановено по адм. дело № 7289/2010 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отменено решение № 9600-0507/10.09.2010 г. на началника на Митница – Столична, с което на "Фламанг 2010" ЕООД - гр. С. е определена нова митническа стойност за стока № 1 „яке” – 3, 20 лв. за 1 бр. и за стока № 2 „елек” – 2, 00 лв. за 1 брой, вследствие на което са определени публични задължения – мито в размер на 2 057, 01 лв. и ДДС – 3 839, 75 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба е повторена фактическата обстановка по делото и действията на митническия орган, процесуалният представител пояснява, че макар в съдебното производство пред административния съд да не са представени допълнителни доказателства, които да потвърдят действията на митническите органи при определяне на митническата стойност на внесени стоки от Китай, установено е в хода на митническата проверка от отдел „Тарифна политика” от информация, съдържаща се в информационните масиви, както и достоверността на получената информация е проверена от митнически служители в търговската мрежа, без да е възможно събирането на доказателства за това. Счита, че съдът е направил неправилен правен извод, че процесното митническо решение е издадено при липса на фактически и правни основания. Изложени са доводи в касационната жалба, че непредставянето на достатъчно доказателства от митническия орган, не би следвало да бъде отменително основание, тъй като определянето на митническата стойност на стоките, отчитайки чл. 30, § 2, б. „а”, „б” и „в” от регламента, е по субективен начин, поради това, че тези разпоредби са по-скоро препоръчителни за митническите органи и никъде в тях не е посочено, че именно тези органи трябва да докажат определената митническа стойност. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата на "Фламанг 2010" ЕООД срещу митническото решение за определяне на нова митническа стойност.

Ответникът по касационната жалба „Фламанг 2010” ЕООД – гр. С. чрез процесуалния си представител адв. А. я оспорва с подробни доводи в представените писмени бележки.

Представителят на Върховна административна прокуратура е на становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като митническите органи немотивирано са приели, че митническата стойност на стоките трябва да бъде определена по реда на чл. 30, § 2, б. „в” от Регламент 2913/92 г. и в този смисъл съдът е постановил правилно решение.

Върховният административен съд, І отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

П. А.ивен съд, София-град „Фламанг 2010” ЕООД е оспорил решението на митническия орган, посочено по-горе, с което е променена декларираната с ЕАД № 10BG005803Н0019459/29.08.2010 г. митническа стойност на оформените с митнически режим „свободно обръщение и крайно потребление” на стоки от Китай за якета и елеци. Първоинстанционният съд е приел, че правилно митническите органи са приели, че не са налице данни за приложимост на чл. 29 от Регламент 2913/92 (Митнически кодекс) съобразно договорената им стойност, доколкото представения рамков договор от „Фламанг 2010” ЕООД не съдържа подробно описание на стоките и фиксирана цена. Относно другите доказателства – фактура, опаковъчен лист, банков суифт за плащане на част от цената не удостоверяват каква е действително договорената стойност на процесните стоки – елек и яке на 1 брой и съответно не е изпълнено и кумулативното изискване за реалното плащане на цената или за доказване на подлежащата на плащане цена. В този смисъл според съда правилно митническите органи са преминали към следващите заместващи ги методи по реда на чл. 30 от Митническия кодекс, но според съда необосновано и немотивирано е прието от административния орган, че митническата стойност на стоките следва да се определи по чл. 30, § 2, б. „в” от същия кодекс, доколкото липсват каквито и да било съображения, че тази стойност не може да се определи по чл. 30, § 2, б. „а” и „б”. При неизвършване на преценка от митническите органи на условията по предходните методи на чл. 30 от Митническия кодекс съдът е направил извод, че обжалвания административен акт на митническия орган е незаконосъобразен. Решението е правилно постановено.

Няма спор, че с ЕАД № 10BG005803Н0019459/29.08.2010 г. са декларирани стоки, внесени от Китай – якета и елеци, за които е оформен режим „свободно обръщение и крайно потребление” като митническата стойност, която е декларирана от дружеството е 1, 65 лв. за 1 брой яке и 1, 07 лв. за 1 брой елек. В решението на митническия орган е посочено, че поради възникнали съмнения относно определената митническа стойност е извършена проверка, завършила с протокол № 526/30.08.2010 г. Изрично е отбелязано в този протокол, че извършената проверка е частична и е отразено, че проверените стоки по процесното ЕАД отговарят по вид и количество на декларираните, като взетите проби от стоките са предадени на МБ – Драгоман. Относно становище № 5803-0035/09.09.2010 г., което е отразено в решението на началника на митницата, което е предмет на обжалване пред първоинстанционния съд че стойността на стоките е занижена и се предлага нова митническа стойност, която е възприета от административния орган, изрично само е отразено в този протокол, че стоките – якета и елеци са без подплати. При тези установени данни от митническите органи, законосъобразни са изводите на съда, че решението на началника на Митница – София не е мотивирано, а е посочен само чл. 30, §. 2, т. „в” от Митническия кодекс (Регламент 2913/92), без да става ясно защо е използван този метод от посочената разпоредба и невъзможността да се да се приложат другите два от чл. 30, § 2, б. "а" и "б". Правилно е прието от съда, че не е следвало митническата стойност да се определя по чл. 29 от Митническия кодекс (договорена или подлежаща на плащане стойност), поради това, че в представения договор между вносителя и китайското дружество не е фиксирана цена на стоките, т. е. липсва договорена стойност. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че за да се определи митническата стойност по чл. 30, § 2, б. „в” от Митническия кодекс, е следвало да се изложат съображения поради какви причини не могат да се приложат предходните б. „а” (идентични стоки, предназначени за износ) и „б” (сходни стоки, предназначени за износ), за да се пристъпи към определяне на митническата стойност по б. „в” от същата разпоредба. По делото липсват данни, че митническите органи са извършили преценка на условията по б. „а” и б. „б” на чл. 30 от Митническия кодекс, като и установяването от тях, че не могат да се приложат тези методи и затова се преминава към определяне на митническата стойност по чл. 30, § 2, б. „в” от кодекса (стойност, основаваща се на единичната цена, по която се продава в Общността най-голямата сборно количество от внасяните стоки ли от вносни идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с продавачите). Такава обосновка липсва и в цитираното по-горе становище на отдел „Тарифна политика”, което е посочено в процесния митнически акт и възприето от митническия орган като мотиви към неговия акт. В становището единствено е посочен чл. 30, § 2, т. „в” от Митническия кодекс поради занижаване на стойността, без да е мотивирано защо се приема, че стойността е занижена. В решението на началника на митницата се сочи, че е използвана извадка от информационната система МИС-ІІІ-А и въз основа на нея е извършен анализ на идентични и/или сходни стоки, но такъв анализ липсва. Нееднократно в свои решения ВАС е посочвал, че митническата стойност по реда на чл. 36, ал. 2 ЗМ (същите по съдържание са и нормите, цитирани в настоящето решение от Митническия кодекс) се извършва чрез последователно прилагане на разпоредбите по ал. 2, т. 1 – 4 на чл. 36 от ЗМ, съответно чл. 30, § 2, б. „а”, „б” и „в” МК, докато условията на първата по ред разпоредба позволи нейното прилагане и само когато такава стойност не може да бъде определена по конкретната точка в посочената последователност, могат да се прилагат разпоредбите от следващата точка по ред. В този смисъл е цитираното от административния съд решение по адм. дело № 9728/2010 на ВАС, І отделение, както и решения по други дела на същия съд - № 8783/2010 г., № 12662/2009 г., № 311/2010 г. и др. В този смисъл неоснователно в касационната жалба са изтъкнати доводи, че определянето на митническата стойност е субективна преценка с признание, че митническите органи не са ангажирани доказателства за начина на определянето й. От друга страна неоснователно касаторът се позовава на извършени проверки в търговската мрежа на идентични или и стоки и по този начин обосновават приложението на чл. 30, § 2, б. „в” от Митническия кодекс. На първо място такива доказателства не са представени по делото, а от друга страна тази разпоредба предвижда прилагане на посочения метод относно стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава в Общността най-голямото сборно количество на внасяните стоки, а не проверка на местните пазари в България, както се твърди в касационната жалба. Позоваването в митническия акт на извадка от информационната система МИС-ІІІ-А също е недоказано и необосновано, а и такава извадка липсва по делото.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция сита, че обжалваното решение е постановено при спазване изискванията на материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, каквито са твърденията и оплакванията на касатора, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила – чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

Въпреки изхода на делото от ответника по касационната жалба не са поискани разноски и такива не се присъждат.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 1928/26.04.2011 г., постановено по адм. дело № 7289/2010 г. по описа на Административен съд, София-град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ф. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. А./п/ И. А.а С.А.